My lovely Mafiot

44

Имах чувството, че сърцето ми щеше да изхвръкне. Дори не знаех защо близостта му ме караше да се чувствам все още така.

Лицето му беше почти залепено за моето. Очите му ме гледаха с един странен блясък, а на устните му имаше лека усмивка. Ръцете му стискаха кръста ми и имах чувството, че ме придърпват още повече към него, въпреки че вече нямаше накъде повече.

Очите му гледаха към устните ми и сякаш неговите започнаха да се приближават търсейки контакт...

- Хапни си малко!- бързо посегнах към чинията и първото нещо, което напипах беше резенче домат, което натиках в устата му преди да стигне до моята.

Смаяният поглед, с който ме погледна се заби право в очите ми предизвиквайки напиращ смях в мен. Усмихнах му се мило и подадох още едно резенче домат в устата му.

- Хапни преди да е изстинало..-успях да се отскубна от ръцете му и бързо се озовах до дивана на безопасно разстояние.

Джънгкук продължаваше да ме гледа странно докато дъвчеше бавно все още на мястото си.

- Е, оставям те да работиш. И да си изядеш всичко!

- Чакай..- но вече излизах от кабинета му.

Не спирах да се усмихвам. Да, постъпих детински, но какво можех да направя? Дори не разбирах защо се почувствах така. Нямаше да ме целуне за първи път. Или може би блясъкът в очите му ме накара да си представя някой неща...

Не. Не трябваше да си мисля за това сега. Мозъка ми се размътваше и за това беше виновен той. Трябваше да се разсея с нещо.

След крадко лутане из къщата отново се върнах в кухнята. Хапнах малко от студения омлет и реших да разчистя. Един от проблемите, които трябваше да реша беше с какво да запълвам времето си. Не можех да стоя така по цял ден докато чаках Джънгкук да си свърши работата, за да обърне внимание и на мен.

Не можех да излизам от къщата, а в нея намаше почти нищо за правене. Завиждах на Джънгкук. За това, че правеше каквото иска, че излизаше. Че все още съществуваше в света извън тази къща.

Тук сякаш времето беше спряло. Съществуваш извън рамките. Светът няма достъп до теб и ти до него. Усещах цялата къща някак  задушлива. Тъмна, носеща студенина. Къща, в която никога не е живяло истинско семейство.