My lovely Mafiot

32

Събудих се сама. Мястото до мен беше празно, което значеше, че Джънгкук си е тръгнал след като съм заспала. Завивките носеха аромата му, който вдишах дълбоко.

Правилно ли постъпих, признавайки му нещата от снощи? Не мислех, че ще се намирам в тази ситуация когато дойдох тук. Омразата ми към Джънгкук от тогава някак си се трансформира в съжаление и сега прие формата на....нещо друго.

Вече не ми се стоеше сама. Не можех да понасям самотата на тази къща. Задушаваща и подтискаща. Мрачна. Исках да усетя някакво присъствие. Да видя някакъв живот, развиващ се тук. Другарче, приятел.

Оправих се набързо и слязох към кухнята в търсене на храна за прегладнелия си стомах. Но като винаги заварих просто една празна къща. В кухнята бях посрещната от Техьонг, който набързо ми каза, че домашната помощница днес няма да дойде, а Джънгкук е навън и не знае кога ще се върне. След това излезе набързо, оставяйки ме сама отново.

Започнах да обикалям из къщата бузцелно, убивайки време. Не смеех да вляза в кабинета на Джънгкук без той да е там, за да си взема книга. Затова просто обикалях от стая в стая.

Чудех се къщата винаги ли е била толкова празна? Толкова самотно ли е било детството му?
Тук ли е прекарвал целите дни сам?

И аз се чувствах като него. Сама и изоставена, забравена от света и затворена тук. Без някой, с който да си говоря освен Джънгкук, който не можех да си резервирам за цял ден.

Затова просто обикалях. Не излизах в градината. Реших да не предизвиквам звяра. Просто вървях и мислех. Прибирах се в стаята си, после пак слизах долу. И така все повече убеждавайки се, че ако това продължаваше щях да се побъркам.

А в главата ми както обикновено имаше мисли само за него. Какво ли прави, сам ли е, ще се прибере ли скоро....
Дивях се на себе си. От това как предадох себе си, как трансформирах мислите си и желанията си към него.

Грешно ли беше? Грешно ли беше, че развивах зависимост към него? Към човека който буквално ме извлече от живота ми, разруши го и ме доведе тук, казвайки ми, че вече му принадлежа?

Правилно ли беше, че бях на път да отдам много повече от себе си на човек, който не бях сигурна дали ще ми даде точно това, което търсех?

Джънгкук искаше любов, но способен ли беше той да я даде? Можеше ли да ми даде същото? Ами ако му дам сърцето си и той го потъпче? Ако ме разбие на молки парченца, от които няма връщане?