Поредната промяна дойде с нахълтването в стаята ми. Неусетно бях изкарана от нея и отведена под стриктния строй на Техьонг и Джей Хоуп. Не отговаряха на въпросите ми къде отиваме, докато не се озовахме на третия етаж пред една врата в началото на дългия коридор. Техьонг почука на вратата, след което и двамата тръгнаха нанякъде без да казват нищо.
В следващия момент вратата се отвори и Джънгкук се озова пред мен. Направи ми път и безмълвно ме покани да вляза. Това, което не очаквах обаче беше какво ще има вътре.
Озовах се в стая. Не. Не каква да е стая, а най-красивата, която съм виждала някога. Стенине имаха красив бледолилав цвят. Бели дълги завеси се полюшваха леко от вятъра, влизащ през вратите на отворената тераса.
Огромно легло заемаше централно място, заобиколено от малки фкафчета.Срещу тях бяха разположени голямо огледало подпряно на стената, а до него имаше красива тоалетка, отрупана с шишенца на най-различни парфюми. Имаше и малка табуретка, леко избутана встрани. Голям гардероб заемаше останалото място, а мекия килим гъделичкаше краката ми. Няколко картини украсяваха стените, придавайки още по-голям контраст.
Всичко беше...изпъстрено в най-различ-ни цветове, създавайки една голяма цветна картина. Погледнах към Джънгкук, който все още не беше казал нищо, а само стоеше и ме наблюдаваше.
Изглеждаше някак замислен и унесен. Тялото му беше леко прегърбено, а на челото му се беше образувала лека бръчка от намръщеното му лице. Ръцете отново бяха скрити в джобавете на панталона му, а косата в обшчайната разрошена бъркотия.
Когато усети, че го гледам се усмихна леко и се прокашля, преди да се приближи към мен.
- Защо сме тук?-все още не разбирах защо ме беше извикал тук.
- Знам, че не харесваш стаята в която си сега, затова... ти давам тази. Вече няма да живееш в "белия затвор" както я наричаш ти.- каза с лека усмивка
- Но...
- Няма много вещи, но можеш да вземеш всичко което ти хареса от останалите стаи и да ги сложиш тук.
- Дори едно от твоите камиончета?- попитах, усмихвайки се срещу него, докато той ме гледаше шокиран. Устните му се свиваха и отпускаха в опити да отвори уста, но виждах как се разкъсваше от желанието да ми угоди и от това да ми откаже.

ANDA SEDANG MEMBACA
My lovely Mafiot
Fiksyen PeminatСана е най-обикновено момиче докато не попада пред погледа не на кой да е.....а на мафията. Джънгкук дори не подозира как едно момиче може да влезе така под кожата му. А когато най-опасният мафиот в цялата страна иска нещо го получава. Джънгкук иск...