54

1.5K 55 21
                                    

Утрото беше изпълнено с ухание. На парфюм. На кожа. Пот. На нещо...интимно. На нас. Сякаш всичко беше смесица от нас двамата.
Топлината в ръцете му ме обгръщаше като в пашкул. Главата ми беше точно в свивката на врата му. Кожата му се допираше до устните ми от липсата на пространство между телата ни. Целунах я. И още веднъж. И още веднъж. Беше топла под устните ми. Гладка. И носеше отпечатък от снощи. Съвсем малко лилаво петънце. Което ризата би скрила успешно.

Усмихнах се. Чувствах се като хулиганка. Да оставя този малък белег върху кожата му караше чудовището в мен да мърка от задоволство. Мислех, че съм се оттървала от него, но ето, че снощи ме беше връхлетяло с пълна сила крещейки "Мой!" в мен. Сега беше доволно и прикрито някъде вътре, но все още усещах тихото му присъствие. Харесваше ми. Чувството тогава. И сега.

Моята кожа също носеше следи от него, макар и не като моята точица. Сякаш не беше посмял да бележи тялото ми по този начин. Но това снощи... Беше нещо много дълбоко и интимно. Повече от предишния. Тялото ми потръпна предателски само при спомена. Този път сякаш бях вложила много повече от себе си тогава. Бях му предложила всички възможни пътища към сърцето си. Бях тръпнела, поддавала, разтапяла се в ръцете му.

Опитах се да се извъртя и да стана по най-лекия начин, започвайки от ръката на кръста ми.

- Къде отиваш?- гласът му проехтя в тишината дрезгав, докато ръцете му се обвиха още по-силно около мен.

Обърнах се към него. Очите му бяха затворени. Гърдите му се повдигаха и спуснаха равномерно. Не помръдваше. Сякаш спеше. Но не.

- Добро утро.- усмихнах се насреща му щом отвори очите си. Най-прекрасните черни бездни, които бях виждала. Все така потайни. Сънени.

- Усетих ароматът ти да се отдалечава. Пак ли щеше да ме оставиш?- очите му обхождаха лицето ми.

- Не. Исках само да си облека нещо.

- Защо?- усети как бузите ми пламнаха. Все още бях гола под завивките както и той. И това несъмнено предизвика ленивата усмивка на лицето му.

- Ще ми е по-удобно..

- Не, няма. Остани така.- прошепна последното.

Сгуших се в него, опитвайки се да спар лицето ми да почервенява. Позволих му да плъзне ръце където поиска по мен, докато аз се топлех в неговите.

My lovely MafiotWhere stories live. Discover now