My lovely Mafiot

34

Стоях в стаята си и четях от новата книга, която си бях взела от Джънгкук когато чух викове.

- По дяволите! Нищо ли не може да свършите като хората?!

Хвърлих книгата си на леглото и веднаха излязох от стаята, тръгвайки да търся от къде се чуваха виковете, което се оказа доста близо. Намерих Джънгкук в кабинета му заедно с Техьонг и Джей Хоуп. Беше ядосан. Много ядосан. Другите двама стояха до вратата и не смееха да помръднат.

Промуших се тихо между двамата и седнах по най-тихия начин на дивана. Трябваше да съм тук. Той винаги искаше да съм наоколо, когато е ядосан и това беше мястото, на което стоях. Знаех какво ще последва. Джънгкук щеше да продържи да вика и да се ядосва. Когато решеше, че вече е уморен да вика, ще седне на дивана до мен и просто ще ме гледа. Ще поиска да се преместя по-близо до него и ще постави ръка на бедрото ми или на кръста ми. И така докато страстите му не се успокоят.

После щеше да стане и просто да тръгне нанякъде. Това се случваше от няколко дни и аз не можех да го разбера.

- Не знам как, но искам този да е на колене пред мен до утре сутрин. Предупреждавам те Техьонг. Не видя ли говедото на колене пред мен, ти ще го заместиш!- изтръпнах. Никога да сега не го бях чувала да говори така.

Стоях и гледах в земята без да вдигам погледа си. Чух как другите двама излизат от стаята и затварят вратата. Чуваше се само шумното дишане на Джънгкук, показващо все още гневът кипящ в него.

Изскърцванего на дървения под под краката му ми каза, че се беше приближил и седна на дивана до мен. Но нищо друго не последва. Всигнах главата си и го видях прегърбен, с подпрени лакти на бедрата си и забит поглед в земята. От няколко дни беше така. Джънгкук или беснееше за нещо или мърчеше. Не прекарвах много време с него, защото просто го нямаше. Стоях си сама през повечето време, а когато той се връщаше обикновено беше много късно, целуваше ме леко за лека нощ и се прицираше в стаята си. Имаше нещо, което беше завладяло ума му.

Точно в този момент другата ми смела страна отново реши да се прояви. Преди да се осъзная вече се намирах изправена пред него, чакайки да ме погледне.

Джънгкук вдигна главата си и насочи погледът си към мен. Очите му. Очите му отново бяха скрити зад къдравата му коса. Маската му. Толкова много исках да видя тези очи открити, без да се крият зад измислената маска...