My lovely Mafiot

68

Сякаш бяха минали дни, а не няколко часа. Не знаех от колко време седях на стола, но сякаш беше цяла вечност. Усещах топлината на кожата му до моята. Сякаш животът бавно започваше да се връща у него.

Не бях усетила кога очите ми са се затворили, нито колко време бях стояла така с лице до кожата му. Но усетих лекия допир по главата ми. Милувка. Бавна и нежна. Едва доловима. Тялото ми сякаш замръзна за момент, опитвайки се да осъзнае чие е докосването. Приглушени шумове достигаха бавно до слуха ми. Гласове. Шепот. Един. Втори. Отново същото докосване. Нещо галеше косата ми. После отново гласове. Тишина. И после...

- Моля те, не искам да я събудиш.- гласът ми беше до болка познат.

- Ще изляза веднага щом се уверя, че си добре.

Очите му..

Изправих се рязко само, за да срещна очите му. Гледаха ме широко отворени и толкова спокойни. За момент просто стоях и ги гледах. Без да мисля нищо, докато сърцето ми биеше все по бързо.

- Джънгкук...

- Здравей, принцесо!- усмивката му беше всичко, което бях чакала до сега.

Затворих очите си и просто оставих горчивия вкус на сълзите да излезе. Оставих ги да мокрят лицето ми без да ги изтрия. Изпуснах въздуха си сякаш до сега го бях задържала. Сякаш чак сега можех отново да дишам. Ръката ми стискаше толкова силно неговата, че нямаше как да не го заболи.

- Сана..

- Не мога. Това...

- Сана, погледни ме.

- Не мога.. Можеше да не се събудиш, Джънгкук. Можеше да умреш...- беше ми трудно да изговарям думите. Гърлото ми беше толкова свито и болезнено. Давех се в собствените си сълзи и страхове.

- Но съм тук, нали? Обещах ти да се върна при теб!

И въпреки всичко, което исках да му кажа, въпреки желанието ми да му се накарам което ме беше обзело...
Очите с които ме гледаше и леката му усмивка ми бяха достатъчни да забравя всичко, което напираше да излезе.

- Добре ли си? Той добре ли е?- обърнах се назад осъзнала чак сега, присъствието на Намджун зад мен.

- Показателите са добри. В съзнание е, говори, движи се. Всичко изглежда наред..

- Добре съм, Джун. Просто трябва да си почина малко.