55

1.2K 54 31
                                    

- Има ли много злодеи в приказката?

- Само един. Но той се появяваше от време на време. Взимаше каквото иска и изчезваше там от където беше дошъл.- усетих как затегна ръцете си около мен.

- Често ли идваше?

- Достатъчно често.- видях как един мускул трепна по челюстта му. Лицето му се стегна, следите от усмивка изчезнаха заменени от твърдост.

- Значи все пак е идвал! Мръсно копеле! - не беше въпрос.

- Какво значи това?- отдръпнах се леко, за да го погледна в очите.

- Какво искаше? Само пари ли?

- От къда знаеш?

- Искал ли е нещо друго? Прекрачвал ли е границата?

- Знаеш за кого говоря?- прошепнах по-скоро на себе си отколкото на него.

- От къде знаеш за баща ми?

- Знам за него от доста време. Опитвах се да го държа надалеч.

- Как така?- отдръпнах се от него, изправяйки се в леглото, придържайки завивката към гърдите си.

- Наблюдавах го. Поговорих си с него няколко пъти. Държах го далеч от теб. Но явно колелето не си поплюва щом все пак е дръзнал да чука на вратата ти.

- Давал си му пари?

- Да.

- Защо?

- За да не преживяваш това! За да не се налага да го гледаш така..

- Джънгкук..

- Не го направих с лоши намерения.

- И все пак отново си повлиял на живота ми!

- Не заслужаваш това.

- Колко време е продължило това?

- Има ли значение?

- Да!

- Сана, не го приемай като нещо лошо, което съм направил на теб. Тъкмо обратното е. Той не заслужава дори това, което съм му дал, а най-малко това, което е взел от теб. - каза спокойно надигайки се в леглото и облягайки гърба си на таблата зад него.

- Той още ли...

- Ако питаш дали съм го убил, не. Спрях да го следя веднага щом ти дойде тук. Не знам нищо за него в момента.

Преглътнах. Почувствах се странно. Не защото говорехме за баща ми. Не. Той беше просто нещо, което трябваше да изтърпя. Някой когото трябваше да наричам с думата "баща" въпреки, че определено не носеше значението на думата. Чувстах се така, защото Джънгкук отново беше приплъзнал влиянието си в живота ми без дори да го съзнавам. Сякаш имах превръзка на очите, която само той можеше да свали.

My lovely MafiotTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang