My lovely Mafiot

60

Колко пъти човек може да преоткрие нови неща в нещо вече познато? Да преоткрие себе си в чувствеността и усета. Колко пъти можех да усетя тези докосвания по-силно от предишния път?

Всичко ме заливаше с нова и нова сила. Всяко едно негово докосване беше по-силно, по-чувствено, по-разтърсващо от предишното. Оставяше следи по тялото ми, които нямаха време да изчезнат преди да остави нови. Ръцете му търсеха и превземаха всяко едно място. Устните му опитваха всяко кътче кожа, което срещнеха.

Не можех да си поема дъх от усещанията, които ме превземаха. От него. Той ме превземаше. Цялата. И нямаше милост. Превземаше, опустошаваше и продължаваше. А аз се оставях в ръцете му.

Не бях осъзнала колко много тялото ми е имало нужда от неговите ласки. От близост с него. От това просто да усещам присъствието му около мен. Да виждам очите му, които преди ме плашеха, а сега търсех спокойствие в тях.

Устните му понесоха моите в танц, който ту забързваше и сякаш изпиваше всичко от тях, ту забавяше до лениви и нежни закачки, които ме караха да искам да го достигна, за да получа още.
Тялото ми не беше жадувало за допира му толкова силно до сега. Наместваше се под неговото, отпускаше се и се оставяше в ръцете му. Искаше. Желаеше. Трепереше. Ламтеше за всяко едно докосване, което той щеше да ми даде.

Кожата му се търкаше в моята и я караше да гори. Ръцете ми не спираха да шарят навсякъде по тялото му. Усещах всеки един мускул под ръцете си. Усещах силата под кожата му, която сега се беше насочила към унищожението ми. Исках да оставя следи. Да го бележа като свой. Но усещах кожата му толкова мека и нежна.

Не можех да овладея всичко, което ме връхлиташе. Не можех да сдържам стоновете си когато той вече беше там и ме превземаше. Всичко ставаше все по-силно и върховно. С всеки един път. С всяко едно поклащане. Теглеше ме в ритъм, който не можех да определя. Не можех да мисля, да говоря, да се движа. Можех единствено да се оставя в ръцет му. В удоволствието и изкушението. 

С всяко негово движение го усещах още по-силно. Оставях не само тялото си, но и умът си. Давах му всичко, но и исках да получа всичко. Усещах всяко нещо в него. Усежах вибрациите от гласът му, усещах потта от кожата му. Дъхът му. Всичко от него преливаше в мен. Споделяше го. Приемах го. Тялото ми гореше. Разпадаше се под него. Джънгкук взимаше всичко, което му давах и не спираше да иска още.