My lovely Mafiot

46

- Аз..ъ...- поклатих главата си, опитвайки се да си спомня защо съм дошла.

- М-може ли да се облечеш вече? Трябва да слезем долу. Ще те оставя да се оправиш...

- Можеш да ме изчакаш и тук..- погледнах към него след като се отдалечи от мен.

Не можех да преглътна. Имах чувството,че очите ми ще исъхнат от липсата на мигане. Джънгкук продължаваше да си стои само по кърпа увита около кръста, докато с друга бършеше косата и гърдите си и нагло беше забил погледа си в мен. Осъзнах се от ступора си чак когато пусна кърпата на земята и постави ръцете си на тази която го прикриваше с готовност да я махне.

В бързината си да се обърна и да изляза от стаята почти се блъснах във врата тогава. Едва след като успях да изляза можех да си поема въздух. Какво ми стана там? Не го бях виждала така до сега. Не бях виждала толкова много от кожата му разкрита пред мен. А най-лошото беше, че ми хареса това което видях.

Не се бях заглеждала до сага...
Докато не се сблъсках с гърдите му, разбира се. Както много други неща дори тялото му беше изпипано. Ръцете му ясно очертаваха мускулите, които иначе бяха скрити под дрехите му. Гърдите му бяха твърди и имаше защо с тяло като неговото.

Определено не се притесняваше от голотата си, което още повече ме смущаваше. И докато аз все още се съвземахот шока, не усетих кога Джънгкук беше застанал пред мен облечен в обичайните си черни дрехи. Само, че този път очите ми сякаш знаеха какво и къде да търсят по тялото му, карайки топли вълни да тръгнат по тялото ми.

Носеше само риза и панталон, но това бе достатъчно. Дрехите така добре прилепнаха по тялото му, очертавайки всяка част от него. Защо до сега не бях забелязала това? Невероятно беше как Джънгкук се беше променил в очите ми. От онова страшно и лудо чудовище до човекът, който сега караше тялото ми да тръпне по един нов и непознат начин.

В кухнята бяхме посрещнати от усмихнатата г-жа Чой, която сега ми се струваше някак преклено развълнувана. Още щом влязохме започна да се суети покрай нас задавайки милиони въпроси и да изпълнява всяко едно нещо.

- Добро утро!- поздрави я Джънгкук прекалено развеселено.

- Г-не, радвам се да видя, че сте добре. Ще закусвате ли?

- Да, двамата със Сана ще закусваме!- каза той, с което я изненада.

Още по-изненадана беше когато й казах, че двамата с Джънгкук се храним в кухнята, а не в трапезарията.