My lovely Mafiot

52

- К-какво?

- Нямаше да се сетя,ако не ми бяхте разказали за това. Но сега като се замисля..Знаете ли, много приличате на нея. На Лия.

- Разказал ти е за нея?

- Всъщност сама се досетих. Джънгкук ми разказа за жената, която се е грижела за него. Но начинът по който говореше за нея ми подсказа.

- Значи все още говори за нея?- гласът й беше много тих, а в очите й имаше сълзи.

- Трудно му е, но все още мисли за нея. Чувства се виновен.- не можех да спра да говоря. Дори не можех да осъзная напълно какво бях разбрала току що. Но чувствах, че съм длъжна да разбера това. Истината.

- Защо?

- Защото мисли, че я е разочаровал. В деня когато е разбрал коя е тя.

- Но това не е така!- възрази тя.

- От къде може да знаете вие?- засмях се леко.

- В онзи ден говорих с нея. Тя ми се обади по телефона. Разказа ми какво е станало. В онзи ден беше най-щастливата жена на света. Защото мажеше да погледне истински синът си. Може би е успяла да му каже всичко, което иска...- погледът й беше някак умолителен, сякаш искаше да й разкажа всичко да най-малката подробност.

- Аз..съжалявам. Н-не е успяла да му каже..каквото иска. Починала е същия ден. Когато Джънгкук се прибрал и я потърсил тя вече е била...- не довърших изречението си. Гърлото ми отново се стегна, спирайки думите да излязат от устата ми.

Гледах как очите на г-жа Чой се затварят и от тях се спускат сълзи.

- Трябва да му кажете!

- Не. Не бива.

- Какво говорите? Вие сте му леля! Семейството му! Той трябва да знае!- усещах как в гърдите ми се пробужда огън. Жегваше ме. Караше ме да защитавам това, което исках.

- Не мога. Ако го направя той ще се отдръпне. Сама си разбрала как е реагирал тогава. Сега щори ще е по-озлобен. Може дори да ме изгони!

- Няма да го направи. Дори да реагира грубо, щом го осъзнае сам ще дойде при вас.

- Не мога да рискувам. По-добре да ме мисли за прислужница, отколкото да не мога да го виждам.

- Но вие сте семейството му!

- Не. Сега ти си семейството му. Аз съм просто една непозната! За него ще е по-добре така..