My lovely Mafiot

51

Новият ден казват носи ново начало. Само, че не и тук. Не и за нас. Новият ден тук носеше тежестта и следите от предишния. Като да искаш глъдка чист въздух, но получаваш същия задушаващ ефект. Да вярваш в щастливия край и късмета е нещо токсично. Да вярваш, че можеш да излезеш от блатото е просто невъзможно. Защото живееш тук. Този живот. Ти си този човек и всичко останало е блатото в което пропадаш.

Това мислех. Всичко от снощи все още се въртеше в главата ми. Само, че колкото и да мислех не можех да спра тежкото чувство в стомаха си. Затова просто чаках.

Кухнята беше тиха, но изпълнена с ухания на кафе и нещо сладникаво. Винаги миришеше така когато г-жа Чой беше тук. Миришеше на...дом. На място, в което има истински живот. И сега беше така. Стоях с чаша горещо кафе, но не усещах топлината, нито забелязвах  болезнено изтръпналия ми език.

- Не обичам когато се събуждам сам.- гласът му ме стресна.

Дори не бях разбрала кога беше дошъл. Нито кога беше седнал до мен. Но само един поглед към очите му ме накара да се усмихна. Да,точно тези очи.

- Добро утро.- усмихвах се докато го гледах как се намества на стола протегнал ръцете си напред. Отново беше стария Джънгкук. Черният костюм, сдържаната стойка. Небрежността я нямаше.

Подадох му чашата си с все още горещото кафе. Всъщност не ми се пиеше вече. Имах чувството, че нещо беше заседнало в гърлото ми. Не можех да преглътна горчивата течност, а от това горчилката в устата ми ставаше все повече. И въпреки това стоях и се усмихвах.

- Не исках да те събудя.- гледах го докато отпиваше голяма глътка от кафето, докато г-жа Чой слагаше голяма чиния с малки мъфини пред него.

- Не съм гладен, благодаря.

- Но г-н Джънгкук, вие започнахте да закусвате, не може да...

- Казах,че не съм гладен!- гласът му изплющя изведнъж. Погледнах го сепнато. Беше заровил пръсти в косата си и гледаше надолу.

Погледнах и към г-жа Чой, която изглеждаше по-скоро притеснена отколкото изплашена.

- Всичко е наред г-жо Чой. - кимнах и леко, след което насочих погледа си върху него.

Приплъзнах чинията към нас,като я поставих пред Джънгкук, докосвайки леко ръката му. Бях доволна да видя как  посяга и взима едно кексче с въздишка, пъхайки половината от него в устата си.