My lovely Mafiot

63

- Мислиш ли, че между тях има нещо?

- Кои?

- Техьонг и Мира.

- Не знам. Но това не ме вълнува в момента.- усещах ръката му, която чертаеше кръгчета по ръката ми.

- Какво те вълнува тогава?

- Ти.

Засмях се. Погледнах към него и бях..погълната. Джънгкук беше..толкова спокоен и отпуснат. Не беше замислен и напрегнат. Беше се оставил на времето. Бяхме се скрили в една от многото стаи на къщата, далеч от останалите. Бяхме си направили наше кътче. Място на което бяхме само аз и той. Без хора наоколо, без постоянно търсене. Само тишина.

Не бях идвала тук до сега, може би защото беше много отдалечена от другите. Но усещането, което носеше беше някак..успокояващо. Бяхме легнали на големия диван, а аз се опитвах да взема все повече от прегръдката, която ми даваше Джънгкук.

Протегхах ръка и отместих косата, която падаше над очите му. Разресвах я с прустите си. Беше копринено мека под тях. Обичах усещането, което ми даваше.

- Разкажи ми нещо.

- Идвах тук да се крия като малък. Когато бсща ми искаше да ме накаже. Криех се зад дивана и не излизах с часове. Никой не идваше да ме търси тук. Мислех си, че съм толкова добър, че никой не ме намираше. После осъзнах, че въобще не са ме търсили. Баща ми сигурно е знаел къде съм, но е използвал страха ми като наказание. Излизах чак когато в стаята станеше, толкова тъмно, че започвах да се плаша. После отивах при Лия и плачех като бебе. По-късно идвах тук, за да си мисля за теб. Представях си как идвам при теб, заговарям те, а ти ми се усмихваш.

- Едва ли си си представял реалната случка.- закачих го аз.

- Не. Не и тогава.

- Какво друго си представяше?

- Семейство. Моето. Теб. Не мислех за нещо друго. Исках да имам това, което тогава нямах.

- За това ли си мечтаел? За семейство?

- Да.

- Джънгкук, ти си имал семейство, имаш го и сега. Имал си майка си. Дори да не си знаел, тя е била там. Давала ти е всичко, от себе си. Може сега да не го осъзнаваш, но начинът по който живееш сега с останалите..превърнали сте се в едно семейство. И това винаги си личи в тежките за вас моменти.