Събудих се от странния звук, който не спирах да чувам, приглушено от съня. Бавно отворих очите си и...
Чакай! Това не може да е..? Нима наистина го има?Птичка. В стаята имаше голяма златна клетка, а в нея подскачаше малка шарена птичка.
Скочих от леглото и отидох до нея. Беше толкова красива, цветовете преливаха в прекрасна смесица от различни нюанси. Малките й крачета се залавяха по решетките на клетката, позволявайки на мъничето да обикаля навсякъде. Имаше си дори храна и вода, и дори играчки в клетката.Почувствах се като дете. Имах си птичка. Нещото, което винаги исках като малка.
И имаше само един човек, който можеше да е направил това. Джънгкук.Защо го е направил? Дори..защо се държа толкова спокойно и мило последния път. Крещеше, че ще се държи лошо с мен, а сега ми подаряваше това. Как толкова рязко измценяше нещата?
Спомних си за това, което ми разказа минали път. Малкият Джънгкук, бягащ от лошете кучета. И какво каза после за баща си " За него, те бяха по-цени от мен тогава." И какво ми каза Техьонг за него.
В главата ми отново се завихриха милиони въпроси. Най-важният от които беше един. Кой е Джънгкук? Кой наистина беше той? Истинският той. Дали беше жестокият черен принц или някой криещ прекалено дълбоко истинското си аз.
Но колкото и въпроси да имях, нямаше да получа отговори. Колкото и да питах, никой не ми отговаряше.
Все още стоях до клетката на птичката, усмихваща се като идиот, когато вратата се отвори, пропускайки го да влезе в стаята. Обектът на мислите ми.
- Добро утро.
След като видя глупавата ми усмивка, която не слизяше от лицето ми, той също се усмихна леко.
- Виждам, че подаръкът ти харесва.
- Аз..да. Харесва ми.
- Радвам се. Избирах я цял цас.
- Избирал си я? Сам ли си я купил?
- Да. Изборът беше много труден.
Купил я е сам? Мислех, че просто е казал на някой да купи и после да я донесе...
Сана, защо пак започваш да мислиш онези неща? Престани.Позволих си да го огледам. Обичайните черни дрехи, рашавата прическа. Изглеждаше прилежен. Чисто изпъната черна риза, без нито една гънка. Прилепнало черно сако, обгръщащо и чоертаващо тялото му. Черен панталон и лъскави обувки.

VOUS LISEZ
My lovely Mafiot
FanfictionСана е най-обикновено момиче докато не попада пред погледа не на кой да е.....а на мафията. Джънгкук дори не подозира как едно момиче може да влезе така под кожата му. А когато най-опасният мафиот в цялата страна иска нещо го получава. Джънгкук иск...