My lovely Mafiot

33

Дърпах Джънгкук след себе си за ръката, която беше обвила моята здраво. Не протестираше, което ме радваше и предизвикваше усмивка на лицето ми.

Вървеше послушно, оставяше ме да го водя и да говоря каквото ми хрумне.
Дори когато подминахме трапезарията и се насочих към кухнята той нямаше възможност дори да каже нещо.

Когато влязохме в кухнята, Техьонг беше там и вадеше разни неща от хладилника.

- Ние ще ядем тук!- казах го толкова заповеднически, че чак аз се изненадах.

- Но защо..

- Тук ми харесва повече. В трапезарията е....мрачно и подтискащо. Нещо против?

- Не. Както кажеш.- гледаше ме и се смееше. Кое му беше толкова забавно?

- Добре тогава, вие ще се оправите. Аз ще ям по-късно, трябва да свърша нещо.

Техьонг излезе от кухнята прекалено бързо, което ясно показа колко лош лъжец е. Вечерята днес беше супа, която въпреки, че беше предварително сготвена по-рано беше топла и отсипана в бели порцеланови купи, оставени на плота до печката. Техьонг беше наплавил повечето неща.

Джънгкук вече беше заел едно място на масата и просто ме гледаше.

- Искаш ли помощ?

- Не, всичко е наред.

Пренесох купичките на масата, като едната сложих пред Джънгкук, а другата на мястото до него. Взех панерчето с хляб и го поставих на масата заедно с две чаши за вода. Имаше още няколко неща в малки купички, които пренесох на масата.

Седнах на мястото до Джънгкук и го погледнах. Той стоеше и гледаше към храната някак безразлично и сериозно, а ръцете му бяха отпуснати в скута.

- Има ли нещо?

- Не. Обикновено ям доста по-късно или пък просто си лягам..

- Защо?

- Стоя до късно, чета и оправям документи в кабинета или се прибирам късно..

- Какво правиш до толкова късно?

- Работя.

- Добре, какво толкова работиш?

- Поддържам фирма, Сана. Това, че към името ми върви думата мафиот, не означава, че си изкарвам парите мръсно. Вече ти казах за това.

- Имаш фирма? С какво се занимава?

- Строителство.

Не каза нищо повече за това. Къде изчезна усмивката му? Беше весел до преди малко, защо сега се беше намръщил така? Наблюдавах го, докато той продължаваше да стои все така мирно и прегърбено. Какво му ставаше?