My lovely Mafiot

25

Въртях се в леглото и не можех да заспя. В главата ми беше единствено случката от по-рано. Затворех ли очи, виждах неговите  и усещах дъхът му по кожата си. Тръпки постоянно обходжаха тялото ми.

Какво щеше да стане ако не се бях отдръпнала? Щеше ли да е както в книгите? Доброто момиче среща принца. Но не принцът на белия кон, а по-скоро може би черният рицър. Лошото момче, дошло за да вземе нещо от момичето. Да открадне нещо. Целувка.

Но той не знае, че тази една целувка е най-ценното й нещо. Ключът към вратата за душата й. Единственото нещо, което притежаваше и можеше да даде на този, който желае.

Друг бе въпросът, че това момиче всъщност искаше да опита от това. От устните му. Да ги усети върху своите, да разбере калко меки бяха. Но просто го беше страх. Страх от това, което ще поиска след целувката. От това, което сърцето й можеше да поиска.

А това момиче бах аз. Изплаших се. Изплаших се не от него, а от себе си. Нещата ставаха твърде бързо за мен. Прекалено бързо се отпусках в ръцете му, губейки контрол над чувствата си. Оставях му се да ме завлича в спомените си на тъга и болка, карайки ме да изпитвам същото с него. Да се опитам всячеки да го разбера.

Защо се откривах толкова бързо? Защо му позволявах да влезе толкова под кожата ми? Оставях го да ме води сляпо из морето от емоции, които ме атакуваха безмилостно.

С всяко нещо, което Джънгкук разкриваше пред мен, всъщност премахваше по един пласт от уж непробиваемата ми защита. Проправяше си път малко по-малко, докато аз можех само да стоя и да гледам как сама падах в ръцете му. И вместо да се опитам да избягам, просто затварях очи, правейки още една стъпка напред.

Искаше ми се баба да беше до мен сега. Да я попитам какво да правя, как да постъпя....какво да чувствам. Исках просто някой, който да прегърна силно,усещайки подкрепата му.

Исках просто някой да ми каже какво да правя, защото аз не знаех. Не знаех какво да мисля, какво да чувствам спрямо Джънгкук.

Не можех да заспя, затова реших да изляза и просто да се поразходя.
Беше доста късно и това, че не открих никой пред вратата ми не ме изненада. Не исках да давам обяснения къде и защо отивам.

Запътих се към кухнята, но нещо пливлече вниманието ми. Лека светлина, процеждаща се от под вратата на кабинета на Джънгкук.

Все още ли е буден?

Какво мажеше да прави толкова късно вътре?
Любопитството ме глождеше.

Дали да погледна?

Почуках леко на вратата и зачаках, но не получих отговор. Ами ако не е вътре? Натиснах дръжката на вратата и леко я отворих.

Джънгкук стоеше на стола зад голямото бюро, тялото му беше отпуснато на него, ръцете му бяха скръстени, а главата му лежеше върху тях. Спеше.

Пристъпих тихо навътре, затваряйки вратата след себе си. Приближих се тихо и го огледах.

Сакото му беше захвърлено на дивана, ръкавите на ризата му бяха навити нагоре, разкривайки повече кожа от него  отколкото бях свикнала да виждам. Ръцете му бяха мускулести, което си личеше дори под ризата. Лицето му беше обърнато на страни, но беше почти  скрито от косата, която падаше отгоре. Тялото му изглеждаше дълбоко отпуснато в този момент.

Приближих се още повече до него. Дали да го събудя? Не би трябвало да спи тук. Но ако го направех как щях да обясня защо съм тук? Как щях да скрия причината за това? Щях да се открия отново пред него, показвайки му нещо, което не исках той да вижда все още.

Гледах го. Изглеждаше толкова спокоен в съня си. Толкова невинен и някак нормален. Красив. Беше красив. За първи път си го признавах, въпреки, че в началото тази красота не ми изглеждаше така. Тогава го виждах по различен начин. Сега го виждах като някой, който търсеше това което му е било отнето.

Застанах от едната му страна тихо, стараейки се да не го събудя. Косата му изглеждаше толкова мека..прииска ми се да я докосна.

Ръката ми се повдигна и пръстите ми леко преминаха по меките кичури. И преди да загубя смелост я спуснах надолу, докосвайки лицето му. Кожата му беше толкова топла и мека под пръстите ми.

За първи път можех да го усетя така. Да почувствам със собствената си кожа. Да го видя далеч от представата за убиеца, мафиота, чудовището. Сега беше просто едно момче. Да момче. Момече със съвсем нормални мечти.

Като мен. Търсещ нещо, което щеше да го направи щастлив. Докато аз търсех просто спокойствие и сигурност. Не си позволявах да мисля за любов, просто защото не бях сигурна дали тя наистина съществува. Не бях сигурна дали аз бих могла да я изпитам.

Приближих се леко до лицето му, привлечена от аромата му. Погалих бузата му за последен път преди да докосна  устните си до кожата му. Поставих лека целувка на бузата му. Искаше ми се да я усети и да разбере, че аз наистина бях тук, че се опитвах да го разбера и че щях да остана до него, поне докато той иска...