My lovely Mafiot

29

- Оо, ааа съжалявам, не исках да ви  прекъсна...

- Излез, Техьонг!

- Аз..такова...да!

Техьонг излезе, но Джънгкук все още не ми позволяваше да се отдръпна. Идеше ми да потъна в земята от срам. Трябваше ли някой да ни види така!

Опитах се отново да се дръпна назад, но Джънгкук единствено уви ръцете си около кръста ми и ме притисна още повече към себе си. Усещах аромата му, който ме размекваше и завърташе главата ми в приятно опиянение.

Носът му докосваше ухото ми, пращайки тръпки по кожата ми. Не смеех да мръдна повече, за да не разваля нещо. Защото ми харесваше. Харесваше ми това чувство, колкото и стряскящо да изглеждаше в главата ми.

Не знаех какво да правя с ръцете си, които, стояха отпуснати до тялото ми,  затова просто леко ги обвих около него.

Всичко беше толкова ново, толкова странно. Да чувствам ръцете му, устните му дори за миг, кожата му до моята. Караше ме да се чувствам някак непознато. Някак разтърсено и искащо още. Всичко в главата ми беше той.

Беше някак хубаво да го усещам около себе си. Да усещам топлината му, която моето тяло поглъщаше. И накак си да съумея да отвърна. Беше...хубаво...

Но почукването на вратата отново ме извади от приятната представа.

- Шефе...знам, че сега не може, но...важно е..- гласът на Техьонг се чу приглушено тихо.

Усетих как Джънгкук въздъхна дълбоко и ръцете му ме пуснаха. Погледнах нагоре към лицето му и видях, че се взира в мен.

- Аз...ще ви оставя.

Преди още да тръгна обаче усетих как Джънгкук ме дръпна силно към себе си и удряйки се в гърдите му, сля устните си с моите в една топла, мека и истинска целувка, караща сетивата ми да избухнат.

И колкото бързо стана, толкова бързо и приключи. Джънгкук се отдели от мен, давайки ми възможност да погледна към него. Лицето му не изразявяше нищо, очите му не казваха нищо, но ръката му стискаше силно моята.

Отдръпнах ръката си и бавно се обърнах запътвайки се към вратата, кото се обърнах към него за последен път, виждайки как гледа след мен. Излязох без да погледна към Техьонг, тръгвайки към стаята си. Не исках да виждам ухиленото му изражение. Срамувах се. Срамувах се от това, което почувствах и исках да чувствам.