Събудих се от нещо топло, което дразнеше бузата ми.
- Ще отвориш ли тези красиви очи?- гласът му подразни слуха ми.
Отворих бавно очите си примигвайки, за да свикна със светлината.
- Ето ги и тях. - първото нещо, което видях бяха очите му. Топли, големи и вече разсънени.
- Добро утро, принцесо!- лицето му беше толкова близо до моето...
Носът му гъделичкаше кожата ми, а ароматът му сякаш се разпръскваше навсякъде из стаята. Беше се надвесил над мен и вече ме омайваше.- Добро утро. Отиваш ли някъде?- намръщих се щом забелязах черниъе дрехи, които беше облякъл.
- Трябва да изляза. Ще се позабавя малко, но Техьонг ще остане тук. Той ще наглежда нещата. Моля те слушай го и не излизай никъде. Ако има нещо кажи му, той ще ти помогне.
- Къде отиваш?
- Имам работа, принцесо. Не мога да стоя вкъщи.
- Чакай, не ходи сам. Вземи Техьонг с теб...
- Техьонг остава тук. С мен ще е Хосок, спокойно. Трябва да знам, че тук ще си добре. Затова трябва да го слушаш. Той знае какво да прави. Разбираш ли ме? - кимнах с глава показвайки, че съм разбрала.
- Ще се пазиш ли? Без да се замесваш в опасни неща. Моля те!
- Обещавам! Можеш да ми се обадиш когато поискаш.
- Добре..
- Трябва да тръгвам. Обичам те.
- Аз също.- бърза целувка, последвана от неговата ослепителна усмивка преди да стане и да тръгне. Гледах гърба му докато не се скри зад вратата. Едва се бях събудила, а сърцето ми вече препускаше в бесен ритъм.
Не ми отне много време, за да взема бърз душ и да се облека. Днес времето сякаш беше странно мразовито. Джънгкук не ми каза каква работа има, но и сама можех да се досетя каква може да е. Не спирах да мисля за това. Знаех, че не мога да го задържа в къщата, но цялото това нещо с пазенето и стрелбите не можех да остана спокойна. Затова трябваше да си намеря занимание, което да занимава мислите ми.
- Добро утро!- Техьонг стоеше на масата в кухнята, държейки телефон в ръка.
- Добро утро и на теб.-седнах до него и се загледах в масата пред мен.
- Техьонг, къде отиде Джънгкук?
- Знаеш, че няма да ти кажа.

YOU ARE READING
My lovely Mafiot
FanfictionСана е най-обикновено момиче докато не попада пред погледа не на кой да е.....а на мафията. Джънгкук дори не подозира как едно момиче може да влезе така под кожата му. А когато най-опасният мафиот в цялата страна иска нещо го получава. Джънгкук иск...