My lovely Mafiot

36

Обърнах се и тръгнах обратно към стаята си. Вървях възможно най-бързо без да обръщам внимание на виковете зад мен. Чувах стъпките му, но не се обръщах. В момента не исках той да е след мен. Не иска да ми говори, да ме следи, да ме гледа, докосва. Исках го далеч от себе си, за да мога да помисля.

Влязох в стаята си, светкавично затваряйки вратата и завъртайки ключа след мен. Чух тропането по нея, но нямаше начин да отворя.

- Сана, отвори ми.- гласът на Джънгкук се чуваше слабо от другата страна.

- Сана, отвори и ще поговорим...

- Махни се Джънгкук!

- Принцесо, моля те..

Затворих очи. Мразех да ме нарича така. Мразех как думата излиза от устата му в момента. Мразех всичко, което казваше. Не го исках около себе си сега. Исках тишина, в която той не присъства. Да бъда далеч от влияниета му. Трябваше да помисля.

Всичко се повтаряше. Ирония нали. Докато преди исках да изляза от затвора на онази стая, в която ме държеше насила, сега аз исках да се съхраня между тези четири стени. Да се изолирам от токсичността тук.

Баба ми. Едничката ми обич беше жива. Как беше възможно това? Защо Джънгкук ме беше оставил да вярвам, че я е убил? Защо нито веднъж не ми каза, че не е така? Остави ме да вярвам, че го е направил...че ми е отнел едничкото семейство. Какво е искал да постигне с това? Покорство?

Чувствах се странно предадена от него. За лъжата, в която ме остави да нярвам и, в която щях да продължа да вярвам ако не ги бях чула.

Наистина ли той беше такъв? Наистина ли беше чудовише?

Знай си мястото!

Кое беше мястото ми? Защо въобще трябваше да нахлува в живота ми така? Защо Джънгкук не беше просто едно нормално момче, което да срещна и да се влюбя?

Показваше ми нежната си страна, а после забиваше зъбите си в мен като хищник. С болка и страдание. Какво шзобщо искаше от мен наистина? Да обшчам някой, от когото всъщност се стахувам?

Нима искаше такава любов? Тръпнеща в страх и сляпо подчинение? Е, това не бях аз. Можеше и да се страхувам от него сега, но никога няма да се оставя така в ръцете му. Дори да се наложи да плащам скъпо за това.

Не бях тук, за да съм кукла в ръцете на безчувствено дете. Не бях тук, за да ме разглобят на части, докато не ме унищожът. Не.