My lovely Mafiot

49

Не смеех да помръдна. Стоях така полу легнала върху тялото на Джънгкук, впила поглед в него. Не смеех дори да дишам. Защото честно казано ме беше страх. Да, беше ме страх от значението и силата на думите, които бях изрекла.

Очите на Джънгкук се отвориха, големи и изненадани. Черното в тях все едно беше станало още по-черно. Намериха моите и сякаш ме заставиха да не мога да ги откъсна от неговите. Лицето му се обърна към моето.

- Какво каза?- гласът му беше тих и дрезгав.

- Обичам те. Може би не така както си представях, че трябва, но по свой собствен начин те обичам. И не го казвам просто така. Никога не бих излъгала.

Джънгкук продължаваше да ме гледа така все едно пред него се разкрива най-голямата загадка на света. Дори не трепваше. Очите му сякаш ставаха още по-големи, а аз не спирах да ги гледам.

- Не мога..аз..въпреки, че го исках...Не мога да си представя какво би обичала в мен...

- Не казвам, че те познавам най-добре от всички, но..Джънгкук, ти не си това, за което се мислиш. Не си нито чудовище, нито злодей или болен. Просто не си опознал света такъв какъвто го познават повечето хора. Ти си добър човек и никой в тази къща няма да каже обратното. Дори аз го виждам.- поставих другата си ръка на лицето му, галейки леко кожата му.

- Питаш какво бих обичала в теб? Помогнал си на Техьонг и не си поискал нищо в замяна. Колкото и да отричаш обичаш Намджун като брат и се грижиш за него. Опитваш се да изплуваш от помията на баща си. Но не това са моите причини. Въпреки начина по който ме доведе тук и няколкото събития след това....Ти ми показа, че мислиш само за мен и искаш мен. Опитваше се да стигнеш до мен. Правеше какво ли не за мен. Отвори се пред мен и ми показа най-ранимата част от себе си. Беше честен още от самото начало. И ми даде да разбера, че за мен не може да има друг освен теб. Това, че всяка твоя дума е дали съм добре. Ти ми даде сърцето си Джънгкук, още преди двамата да осъзнаем какъв всъщност е светът, в който живеем. Как мога да не го приема? Аз видях това, което си и ти видя това, което съм аз. И от сега нататък за нас няма да има нищо нормално освен ние.

Приближих устните си бавно и нежно докоснах неговите сякаш, за да подкрепя казаното от мен. Каквото и да станеше никога нямаше да виждам Джънгкук в друга светлина, различна от тази в момента. Да, Джънгкук беше груб и първичен в моментите, в които губеше контрол над гнева си. Но в същото време колкото и болка да ми беше причинявал знаех, че него също го боли след това. Виждах го по лицето му. Затова пък аз щях да се грижа това да не се случва. Щях да се грижа за неговото и моето добро, дори понякога да се налага да изпитвам гнева му. Но само защото знаех, че той не би го направил нарочно. Не и сега.