My lovely Mafiot

13

- Къде си мислиш, че отиваш принцесо? 

Усетих дъха му до ухото си. 
Изтръпнах. Хвана ме. Стискаше ме толкова силно, че изкарваше въздухът ми. Тялото ми беше изблъсконо и затиснато между стената и неговото  тялото.
Лицето му си намери място в сгъвката на врата ми, карайки ме да се вцепеня още повече. Какво правеше той? 

Тръпки полазиха тялото ми, когато усетих да прокарва носът си по кожата ми. Дъхът му лазеше по нея горещ, носейки ми парализиращи тръпки.
Ръцете му все още ме стискаха плътно до тялото му.

- Чакам обяснение.- гласът му беше плашешто тих и дрезгав.

 Ръката му се заизкачва бавно по корема ми, мина през гърдите ми и стисна челюстта ми. Внезапната болка ме накара да проплача, все още затисната до тялото му.

- Какво дявол да го вземе правиш тук?-изкрещя, карайки ме да подскоча.

Очите му бяха освирепели. Ноздрите му се свиваха и разширяваха от тежкото дишане. Дрехите и касата му бяха раздърпани. Устана му беше сцепена, а скулата му синя...

- А-аз....

- Ти какво, Сана? Искаше да избягаш ли?- бурно заклатих глава в отрицание. Той беше извън себе си. Лицето му беше сбръчкано от гняв, а една вена на врата му заплашваше да изскочи.

- Н-не..аз...

- Този път много сгреши! Ами ако те бяха улучили?- пусна рязко челюстта ми, при което главата ми се удари силно в стената.

Черни точки се появиха пред очите ми,а болката ме прониза силно. Усетих силното стискане на ръката ми преди да ме повлече след него. 

- Техьонг! 

Веднага след викът му, се появи и Техьонг, накуцвайки леко. Лицето му също беше посинено, а от едната му ръка капеше кръв,образувайки малка локва на пода.

- Техьонг, защо тя е тук, след като ти казах да я отведеш?- виковете му огласяха цялото помещение.

- Аз..точно бяхме стигнали когато се появи един от онези. Нямах време да реагирам затова просто я избутах вътре и тръгнах срещу него. Нямах време..да заключа вратата.

Техьонг стоеше с наведена глава и говореше тихо. Виждах как тялото му започва да трепери, а оръжието в ръката му беше на косъм да падна на земята. 

Джънгкук ме задърпа силно след себе си, спирайки пред Техьонг. 

- Кажи на Джей Хоуп да обиколи терена още веднъж. А ти се погрижи за ръката си, знаеш на кого да се обадиш.

Техьонг кимна леко, след което отново бях задърпана. Знаех къде ме води. Горещи сълзи се стичаха от очите ми. Исках това да свърши. Да ме беше уцелил някой куршум. Не исках да прекарам живота си като пленница на този човек. 

Скоро стигнахме до стаята, в която бях грубо избутана. Захвърли ме на леглото. Силен вик се откъсна от устата му, а ръката му се забив стената в изблик на ярост. Обърна се към мен и се приближи бързо. Стисна китката ми и издърпа ръката ми силно и рязко нагоре.

- Искаш да избягаш така ли? Да се махнеш от тук? 

Вече плачех с глас. Грозни звуци се откъсваха от устните ми, задушавайки ме. Но не спрях. Виках и плачех с всички сили.

- Нека ти кажа нещо, Сана. Никога нама да си тръгнеш от тази къща, разбра ли? Никога!

Джънгкук продължаваше да вика и да стиска и дърпа ръката ми. Беше обезумял от гняв. 

- Моля те! Просто ме убий. Нека това да свърши! Моля те..

- Чуваш ли се? Искаш да убия теб, а после и себе си ли? Не разбираш ли? Тук си за мен! Защото аз те исках. Ако го направя все едно убивам себе си! 

- Аз не искам! Не искам нито да съм тук, нито теб! Ако това е единственият начин да се махна от тук, убий ме! 

Не ме интересуваше, че лицето ми беше червено и мокро...или, че очитеми най-вероятно са червени, или че носът ми течеше. Не ме интересуваше каква развалина бях. Исках само покой. 

- Тогава това ще е твоето наказание! Животът ти тук, с мен! Забранено ти е да напускаш тази стая. Забрави за всичко, което съм ти обещал до сега!

Джънгкук напусна стаята с гръм и трясък, не пропускайки да затръшне и заключи вратата. 

Отново бях в същото положение. Може би дори по-ниско от преди. Отново бях в белият си затвор, осъдена на живот, в който не исках да съществувам, самота и страдание. 

Бях осъдена да бъда играчка на човек, който си мислеше, че има правото да си играе с хората и правото им на живот. Отново бях сама, истински сама. Без никой, който да ми помогне, напълно сама.

Аз бях просто една вещ. Птичка, затворена в златна клетка, с отнета свобода и оставена да се гърчи в бавна и мъчителна смърт до самия край.