My lovely Mafiot

40

Опитвах се да се върна към реалността след този сън...Сън ли беше наистина? Защото изглеждаше толкова реално... 
Сякаш това наистина бях аз и той наистина беше Джънгкук в една много странна и в същото време нормална реалност. 

Но сега отново се намирах в потъналата в сумрак стая, прикована към леглото от схванатото си тяло и ръката на Джънгкук. Загледах се в спокойния му сън, от който дори не трепваше. Гърдите му се издуваха и спадаха в спокоен ритъм, тялото му беше изцяло отпуснато в положението си.

Косата му беше леко паднала на очите му и ако сега те ме гледаха щеше да ги дразни. Бавно и с доста усилия да не изстена от болката в гърдите ми, вдигнах ръката си, докосвайки леко косата му, за да я отместя от очите му. Дори не трепна. Тялото му беше толкова изтощено, че просто се беше оставил на съня да го погълне дълбоко. 

Все още виждах синините по тялото му. Все още чувствах вината. Към себе си и него. Не можех да го разбера. Колкото и да се опитвах не можех да разбера напълно действията му. Може би нямаше да се намираме в тази ситуация ако бях знаела поне нещо от всичко това. 

Чувствах се добре когато той беше до мен, но в същото време понякога исках и да съм сама. Джънгкук каза, че ще остане тук докато и двамата се възстановим, затова ни наблюдаваха, лекуваха и гледаха заедно. 

Техьонг и Джей Хоуп постоянно носеха навини и даваха обяснения какво става навън, а аз вече започвах да се чувствам неловко от цялата ситуация и от близостта, която демонстрираше Джънгкук. 

Намджун беше тук всеки ден и вършеше работата си, което изобщо не беше лесно с пациент като Джънгкук..

- Намджун, как въобще си станал лекар с тези ръце? 

Джънгкук гледаше доста скептично докато Намджун се опитваше да овладее вихъра в който бе изпаднал. Вече беше успял да изкриви няколко игли, да разлее половината от лекарството на пода и да счупи чашата с вода, която стоеше на поне метър от него..

- Искаш да кажеш тези две прекрасни ръце, всяка с по пет пръста, всеки пръст с по три  фаланги, които винаги те шият перфектно и те спасяват когато някой реши да те убива? Тези ръце ли? 

- Забрави какво съм казал...

- Знаеш ли, хубаво е да казваш "благодаря" от време на време!