My lovely Mafiot

42

Събудих се сама. Възглавницата на Джънгкук вече беше изстинала, но все още носеше аромата му. Вдишах дълбоко сладката миризма и затворих очите си. Спомних си за миналата нощ. Тръпки побиха тялото ми при спомена. Не само от това, което изпитах, а и от това, че напълно се открих пред Джънгкук.

Всичко вече беше ясно. Джънгкук беше успял да пробие и разруши стените ми, които уж бях издигнала. И въпреки всичко все още не бях сигурна какво да очаквам от него. Джънгкук все още беше една голяма въпросителна. Все още не бях видяла всичко от него, което малко ме притесняваше. Но желанието да му вярвам ме караше да не мисля много в тази посока.

Днес беше нов ден. Което значеше ново начало. Станах бавно и директно се насочих към банята, позволявайки на топлата вода да отмие всичко от последните няколко дни. Водата беше като ритуал за пречистване от всички кошмари и реалности, които се случиха.

Посегнах към един от онези меки пуловери, които всъщност много харесвах. Да усещам мекотата му по кожата си беше много приятно в сравнение с пижамата, която носих няколко дни. Позволих на дрехите да прилепнат по тялото ми като втора кожа. Обвих се в тях предпазвайки се от всичко външно. Оставих косата си мокра  без да правя нищо. Прокарах пръсти през нея няколко пъти и бях готова.

Пристъпих в коридора за първи път от няколко дни насам...за първи път от онази последна нощ, в която мислех, че ще променя нещата.. Но не почувствах нищо. Нищо променено. Всичко си беше същото. Всичко извън моят пашкул,в която се беше  превърнала стаята ми си беше същото.

Не ми носеше никакви чувства. Всичко си беше мрачно, остаряло и странно както преди. Както винаги го чувствах. Затова просто вдишах дълбоко и продължих. Никъде не виждах Джънгкук, но пък затова имаше само едно място на което можеше да е затова тръгнах право към кабинета му.

- Ето я и нея, сякаш и двамата са се наговорили днес..

- Добро утро и на теб Джей Хоуп!- застанах пред него и му се усмихнах.

Джей Хоуп тъкмо излизаше от кабинета, затваряйки вратата. Изглеждаше както винаги, спокоен и с усмивка.

- Защо си станала?

- Почивах си достатъчно. Вече съм добре така, че стига толкова лежане.

- Намджун ще се ядоса...

- Намджун ще се съгласи с мен. Вътре ли е?- попитах го, знаейки много добре за кого говоря.