Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter18

~Зак~

Три дни по-късно вече всичко с акциите е готово. Говорихме с нашия адвокат и той отправи предложение към фирмата на Дейвид, за да ни върнат акциите, иначе в противен случай ще ги съдим и ще им вземем дори бельото, с което са.

Бях повече от доволен от тази ситуация, тъй като се изплашиха като пеленачета и върнаха всичко. Това всъщност беше по-лесно, от колкото си го представях.

Тъкмо бях взел следобедното си кафе от кухнята и се качвах към офиса си, когато минах покрай стаята на Тара. Тя ме избягва още по-упорите от преди.

Ако случайно ме видеше в кухнята, докато тя беше там или влизаше, се обръщаше и отиваше в другата стая. Мен това започваше сериозно да ме дразни, така че реших да го прекратя.

Почуках на вратата ѝ, и след като чух приглушено 'влез', натиснах дръжката и затворих вратата след себе си.

Тара седеше на прозореца, беше седнала по турски, и в скута си имаше някакви листове, а в ръката си държеше молив. Щом се приближих до нея забелязах, че рисува модели на някакви дрехи.

Точно в момента изглежда както в гимназията. Всяко междучасие рисуваше докато другите излизаха някъде.

"Какво правиш тук?" среща погледа си с моя.

Зелено срещу кехлибарено....

"Мисля, че това тук е моята къща..." вдигам вежди предизвикателно и отпивам от чашата си.

"А аз мисля, че тази стая в момента е моя."

"Туше!" вдигам леко ръце, като се заспивам, а тя извърта очи.

"Ще кажеш ли какво искаш?" обръща рисунките си с лицето надолу и се изправя срещу мен.

"Искам да идеш в стаята за събрания и да помагаш на Джесика и Дан да разчистват документи." не знам защо исках да прави това...може би защото често бях в стаята, може би защото просто искам да я виждам през деня, без да ме избягва....

"Щом казваш."

"Започваш да свикваш с нещата тук." отново отпивам от кафето си, а тя слага ръце на кръста си.