Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 70

~Зак~

С Джесика преглеждаме документи за едно споразумение, когато Дан буквално връхлита в офиса. И двамата вдигаме глави от листовете и го поглеждаме. Той си поема голяма глътка въздух и започва да говори.

"Искам веднага да си надигнеш инатливото задниче и да отидеш да оправиш нещата!" в тона му има нещо, което не мога да определя точно. Грижовност? Яд? Да, може би и двете.

"Какво дрънкаш, да не си пиян?" питам леко незаинтересован.

"Напълно трезвен съм си! Ставай и отивай при Тара!" щом чувам името и нещо в мен като че ли се събужда.

"Нямам намерение да общувам с предатели." липсва ми, наистина ми липсва, но и доста ме заболя от това, което направи.

"По дяволите правила го е заради теб!" Дан почти изкрещява, а аз окончателно оставям документите и го поглеждам въросително. "Джесика кажи му и ти! Кажи му как Джереми я е заплашил, че ще го убие ако Тара не му изнася информация! Човече тя ти е спасила живота и ми писна да си мълча."

"Какво каза?" зарязвам всичко и рязко се изправям. "Джесика това вярно ли е?"

"По дяволите Дан, тя изрично каза, че иска тя да му обясни!" тръшка се на Дан, а аз я хващам за китката и се изправям.

"Питах те нярно ли е?!" започнах да се изнервям леко.

"Да...Джереми е искал да те убие ако тя не му изнася информация." въздъхва Джес, като разтрива челото си. "Защо изведнъж ти скимна да го казваш?!"

"Защото Тара в момента е при онзи психар и ако не направим нещо сега не знам той какво може да и направи." думите му меко казано ме жегнаха. "Преди малко ѝ се обади, не знам какво ѝ каза, но цялата пребледня. Измърмори нещо за родители и докато се усетя тя тръгна."

"Защо не я спря по дяволите?" говаря му ядосано, макар че не знам дали не съм ядосан на себе си повече.

"Мислиш ли че не опитах? Мамка му, тя не беше на себе си все едно гледах друг човек." това не е добре, това изобщо не е добре.

Не казах нищо повече. Изрових си ключовете изпод всички документи заедно с телефона и направо изхвърчах към гаража.

Как може да съм такъв глупак по дяволите? Защо не ѝ оставих да ми обясни, естествено че ще има обяснение. Ако я бях изслушал сега тя нямаше да е при него, а аз нямаше да се ядосвам на себе си и на ината си.

Още преди да завия към двора на Джереми, виждам как Тара изхвърча от къщата, в буквалния смисъл, и отпрашва на някъде с колата. Нямам представа къде отива, но нямам и намерението да я изпускам, така че незабавно тръгвам след нея.

Звъня и, но няма отговор. Знам, че телефона и е свързан с колата, така че би трябвало да чува, но щом не ми вдига определено нещо не е наред. Това разпраща вълна от притеснение по цялото ми тяло.

Продължавам да звъня и да се опитвам да я догоня. Осъзнавам обаче, че беше грешка да и дам спортна кола, която вдига толкова много, защото нямам шанс да я стигна. Кара на някъде, като съм сигурен, че няма представа къде е...мамка му тя не чува свързания с монитора телефон, определено не е на себе си.

Тъкмо намалява и си мисля, че ще успея да я настигна, но тя прави остър завой по някаква улица и отново набира скорост. В момента дори аз не знам къде се намираме. Тъмно е и не мога да се ориентирам особено, а и в Лос Анджелис доста улици си приличат...

Не се отказвам със звъненето. Продължавам, вече правя може би десетото или петнайстото позвъняване, но тя все така не вдига.

"По дяволите, Тара вдигни моля те..." удрям по волана и мигам два пъти.

Щом отварям очите си втория път виждам нещо, което не ми харесва. Колата на Тара излиза от пътя и се завърта с главата надолу. Удрям спирачките и всичко в мен замръзва, сърцето ми, ума ми...всичко.

Изхвърчам от колата, като отивам до нейната. Нищо не виждам и се спъвам, но успявам да стигна. Вратата и се е отворила, така че не се занимавам с това.

Тара мига доста бавно. Щом приближавам, за да махна колана и виждам кръв стичаща се от главата и усната и.

С едната ръка придържам тялото и, а с другата разкопчавам колана. Успявам да я изкарам, без да я нараня повече. Все още примигва съвсем леко, гърдите ѝ се вдигат и се спускат много бавно.

"Тара? Тара чуваш ли ми?" по най-бързия начин я отнасям до колата ми и тръгвам към болницата...

Обаждам се на Емануел, за да съм сигурен, че ще е там щом пристигнем.

Боже, не мога да я изгубя...няма да я изгуба.

Мога да изгубя всичко останало, но не и нея....

To be continued...

~~~
Хей, хейй!
Как стеее?
Как въври живота ви?
Аз да се похваля, че не съм спала и съм супер активна в момента😂😂