Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 71

~Зак~

Три часа по-късно все още съм в чакалнята. Бях се обадил на Джесика и тя дойде заедно с Дан и Джеф.

Не спрях да се обвинявам. Ако бях отишъл по-рано това нямаше да се случи. Ако не се бях държал като егоистично копеле, сега нямаше да сме тук.

Обикалям напред назад пред вратата и ще се пръсна от притеснение, когато най-накрая Емануел излиза. Първи бях при него, а тримата се струпаха зад мен.

"Какво стана? Как е тя?" питам притеснено.

"За щастие всичко е наред. Изкарала е някакъв луд късмет, а и ти си я докарал бързо. Това също има роля. Няма сериозни наранявания. В момента спи и следващите няколко дни също ще спи." прави кратка пауза оглеждайки останалите зад мен. "Бих искал да говоря с теб, насаме ако е възможмо, важно е..." поглежда мен, а аз кимам незабавно.

Щом чух, че е добре все едно камък ми падна от сърцето. Нямаше да си го простя ако беше станало нещо по-сериозно.

С Емануел отиваме в кабитета му и той ме кани да седна. Правя го, а той спуска щорите и сяда зад бюрото. Отгръща няколко листа и ме поглежда.

"Зак, ще карам направо. Знаехте ли, че Тара е бременна?" това ми дойде меко казано от нищото.

Тара? Бременна? Какво?

"Моля? Не, не знаех...тя...тя бременна ли е?" стомаха ми се свива.

"Ами да. В петата седмица е, така че ме съмнява и тя да е знаела. Има нещо, което обаче ме притеснява."

"Какво е то?" ушите ми никога не са биле по-наострени и на щрек никога през целия ми живот.

"Напоследък изглежда е приемала някакъв вид приспивателни и то доста често, даже по-често от препоръчителното."

"Това отразило ли се е на...на бебето?" боже все още не мога да приема този факт.

"Трябва да направя още няколко изследвания, така че не знам с точност. Малка е вероятността да има проблем, но за по-сигурно." прави кратка пауза, като разгръща още няколко листа. "През последните дни освен, че не е спала редовно, като изключим хапчетата, също не е приемала достатъчно хранителни вещества. Поради тази причина ще ѝ отнеме повече време да се събуди. Сложихме ѝ системи, но все пак тялото ѝ в момента не възпроизвежда енергия само за нея."

Добре, аз наистина водя разговор за детето си, което до преди няколко минути не знаех, че съществува. Не знам как да се чувствам от този факт...имам предвид да щастлив съм, но буквално дойде от никъде и все още съм изненадан и шокирам.

"Относно нараняванията ѝ...синините по врата и лакътя ѝ за от преди това. Със сигурност са нанесени от човешка ръка." юмруците ми се свиват. Кой знае какво ѝ е наговорил онзи, че да загуби така контрол... "Едната ѝ ръка е изкълчена и има леко сътресение на главата, което не е притеснително. Както казах изкарала е нечуван късмет." кимам, след което го поглеждам в очите.

"Мога ли да помоля за нещо?" Емануел кима насреща ми и се привежда леко напред. "Нека това за бебето остане между нас. Аз ще ѝ кажа, но друг не искам да разбира. Дори Джес, Джеф и Дан."

"Разбирам, нямаш ядове. Сега можеш да отидеш да я видиш, но не се скупчвайте и четиримата едновременно."

"Добре, разбрах. Задължен съм ти, Емануел!" стискам ръката му.

"Спокойно, това ми е работата." усмихва се, а аз излизам и отивам към стаята, в която е Тара.

Останалите чакат отпред. Вдигат главите си щом ме забелязват да приближавам. Разказвам им какво ми е казал Емануел. Всичко с изключение на бебето. Не че искам да го крия от тях, но трябва първо да изчакам и Тара да се събуди. Ще говоря с нея и тогава.

В стаята влизам първо аз. Щом я виждам цялата обвързана с различни системи ми иде да си разбия главата някъде. Пределно ясно ми е, че всичко е по моя вина. Ако бях говорил с нея още щом разбрах тя щеше да ми обясни, а аз вече щях да съм убил Джереми.

Аз пак ще го убия, но все пак...

Придърпвам си стола възможно най-близо до леглото, а щом сядам хващам ръката ѝ. Оставям целувка върху пръстите и. Това, което не ми обягва е пръстена. Не го е сваляла, а аз тъпия се съмнявах във вярноста ѝ.

Целувам също така и челото ѝ, след което погалвам косата ѝ. Боже как ми липсваше косата ѝ! По дяволите тя цялата ми липсваше. Липсваше ми да заспивам и да се събуждам, докато я държа в ръчете си. Липсваше ми да я целувам когато си поискам...

Защо бях толкова глупав?

Всеки път щом се разминехме вкъщи ме убиваше начина по който я подминех и не я докосвах. Нищо че почти всяка вечер стоях в стаята и приблизително около час. Или ако бе заспала в хола или някъде другаде, я връщах в леглото....

To be continued....