Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 6

~Зак~

Навивах ръкавите на ризата си, докато вървях към офиса си. Трябва да се заема с разследването на този нещастник, най-вече с кого е общувал в последно време.

Трябва да накажа проклетника, който няма топките да се изправи пред мен и затова праща хората си.

Щом вдигнах поглед от ръкавите си, забелязах че вратата на офиса ми е леко открехната. Учудих се, защото това изобщо не и присъщо за мен.

Отворих вратата, след което влязох и гледката не ми харесваше изобщо. Щом видях Тара да ровичка нещо по бюрото, всичко в мен кипна. Стиснах ръцете си в юмруци и свъсих вежди.

"Ако не ми дадеш достатъчно добро обяснение до пет секунди ще съжаляваш и то много..." говорех през зъби, а тя замръзна щом чу гласа ми. Вдигна глава и ме погледна, като по изражението ѝ съдя, че вече знае каква грешка е направила.

"А-аз...ами...аз просто..."

"Защо по дяволите не можеш да следваш прости правила? Толкова ли е трудно мамка му!?" бях повишил тон, но кръвта ми кипеше. Никой не се осмелява да нарушава мои заповеди, ако се случеше...беше края.

"Добре, съжалявам. Няма да влизам повече тук."

"Знаеш ли че по това бюро има неща, които дори не трябва да знаеш, че съществуват? Какво изобщо търсиш?" тонът ми все още е висок, а тя въздъхва и извърта очи. Тя наистина ли току що извъртя очите си пред мен?!

"Виж, наистина съжалявам. Дори не разбирам защо се ядосваш толкова. Като по-малък беше спокоен и си мислех, че щом ме познаваш." прекъсвам я, защото не искам да говори за миналото. Или за това че се познаваме...

"Мислеше си че ще си станем дружки като някои пикльовци на по петнадесет години ли? Е нека ти дам малък жокер...ние не сме такива и никога няма да бъдем. Аз не съм онзи за когото ме мислиш, а ти дори не осъзнаваш какъв проблем си."

"Много добре знам кой си. Това че искаш да скриеш миналото не означава, че все още не си милото момче от предния чин!" тя вирва леко брадичка, а това изречение беше капката, която преля чашата. Направих няколко крачки, за да стигна до нея, като я хванах за лакътя и я замъкнах към подземния етаж.

"Правиш си илюзии, които дори не са близо до истината... ни най-малко."

"Ще ме пуснеш ли, защото боли! И къде ме водиш за бога?"