Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 56

~Зак~

Снощи бях при Тара цяла вечер и явно съм се унесъл, понеже се събуждам и поглеждам към спяцата красота до мен.

Вчера смених бинта ѝ няколко пъти, но тя спеше непробудно. Емануел предопреди, че няма да се събуди, но все пак се притеснявам.

Разтърквам леко очите си, след което се изправям и се отправям към банята. Не искам да я оставям, така че използвам нейната баня, а и тя едва ли ще има против.

Свърших си работата, след което измих ръцете и лицето си. Излизам от банята и сядам на крайчето на леглото, от страната на Тара. Отвих я леко и посегнах към бинта. Махнах стария, след което дезенфикцирах със спирт. Все още кървеше лекичко, но това е нормално. Сложих ново парче бинт, а старото го изхвърлих.

Отново я завих, след което я погалих по главата и я целунах по челото. Излязох от стаята и слязох в кухнята, за да си направя кафе.

Вчера предупредих останалите, че няма да работя тези дни, освен ако не е нещо на живот и смърт. Искам да съм до Тара докато не се оправи напълно, за да съм сигурен, че е добре.

В главата ми постоянно се повтаря момента, в който тя ми каза че ме обича. Все още не мога да го повярвам и се чувствам като в сън.

Не знам защо опитвах да залъжа себе си, с това че чувствата ми от преди години са се изпарили. В действителност те само се бяха засилили. Изгубих прекалено много време, в това да мисля че няма да има нищо между нас, така че смятам да си наваксам.

Връщам се обратно в стаята и сядам от другата страна на леглото. В този момент усещам леко мърдане до мен и веднага насочвам погледа си към Тара. Тя примигва няколко пъти преди да отвори очите си нацяло, след което се опитва да се надигне, но се хваща за корема.

"Добре ли си?" помагам ѝ да се облегне назад, а тя леко се смръщва предполагам заради раната.

"Да, бях забравила за случилото се...от колко време спя?"

"От вчера, но Емануел каза, че е нормално. Сигурна ли си, че си добре?"

"Да, добре съм наистина. Няма да откажа обаче нещо за пиене и компанията ти, понеже май не мога да правя много неща." усмихва се леко, а моята усмивка се разлива до ушите ми.

"Връщам се след малко." казах въодушевено, а тя се усмихна по-широко и кимна.

Слязох в кухнята отново, като извадих един подноси го поставих на плота. Налях в две чаши сок и вода, след което направих набързо един сандвич и ги сложих на подноса. Грабнах един мъфин и се върнах в стаята.

"Така, първо ще закусиш и после ще измислим какво ще правим." сложих подноса пред нея, а тя огледа какво има.

"Нямам нищо против..." хвана сандвича с едната си ръка и отхапа една хапка. "Имам чувството, че ще умра от глад." аз се засмивам, а тя продължава да се храни.

"Наистина ли имаше предвид това...ъм...това, което каза в колата?" въпреки, че съм повече от радостен от чутото тогава не изключвам и варианта да не е било истина.

Тя беше простреляна, преди това отвлечена беше ѝ се насъбрало доста адреналин, а в такива моменти чувствата може да се объркат...

"Това, че те обичам ли? Или целувката?" засмива се, като отпива глътка от сока, след което оставя всичко настрана. "Да, наистина го мислех...все още го мисля." ухилих се още повече. "Сега би ли дошъл по-близо, за да те целуна?"

Засмивам се и не чакам втора покана. Приближавам се и тя слива усните ни.

Толкова години единствено съм си представял вкуса на усните ѝ, а сега не искам да се отделям от тях.

~Тара~

Зак е в банята и се къпе, а аз имам време да остана насаме с мислите си.

Нещата ескалираха бързо. Нямам представа защо изръсих, че го обичам, но не съжалявам. Някак си дори се радвам, че той изпитва същото.

Сърцето ми ускори ритама си двойно, когато той ме целуна. Тогава всичко ми беше прекалено замазано и заглушено, за да го осъзная наистина и го мислих за сън. Щом се събудих днес обаче всичко си дойде на мястото и се уверих, че не е сън.

To be continued...

~~~

Хей хейй
Искам да питам само, след няколко глави ще има spicy мемент, та чудех се дали искате подробностите или просто да се загатне започнатото...