~Зак~
Щом с Тара влизаме вкъщи, тя почти веднага губи съзнание. Успявам да я хвана преди да падне, като я вдигам и я нося в стаята ѝ.
Оставям я да легне, като повдигам леко тениската ѝ, за да видя раната. Силно се надявам да не е много дълбока.
Сядам до нея и хващам ръката ѝ. По пътя насам се бях обадил на Емануел, така че би трябвало скоро да дойде.
Емануел е лекар, който работи за нас от години. Доверен човек ни е, затова извиках него.
Десет минути по-късно, той е пред вратата. Отварям му, като го повеждам към стаята на Тара по най-бързия начин.
"Кой е пострадал?" пита ме той докато се качваме.
"Приятелката ми и простреляна."
"От кога Зак Дейвис има приятелка?" хвърлям му мрачен поглед и той схвана намека.
Влизаме в стаята, но на прага той ме поглежда.
"Изчакай отвън, моля. Не се притеснявай знаеш, че е в добри ръце." аз кимам и излизам от стаята.
Чувам шум отдолу и предполагам, че останалите се прибират, така че слизам да ги видя.
Оглеждам ги и съм благодарен, че няма следи от кръв или някакви рани.
"Добре ли сте?" питам, а те кимат почти едновременно.
"Вие как сте?" Дан пристъпва леко напред.
"Аз съм добре..." прекъсва ме преди да успея да продължа.
"Ти да, но до колкото помня плана беше да сте двама." свъсва вежди и виждам притеснение в очите му.
Дан и Тара са изградили някаква връзка между тях, която изглежда доста силна за това кратко време. Не говоря разбира се за някоя романтична връзка, а по-скоро като тази между брат и сестра.
"Простреляха я...Джереми я простреля."
"Какво?"
"Как така?"
"Как успя да го позволиш?" въпросите на всички се изсипваха, а аз не различавах кой на кого е.
"Стига!" избухвам аз. "ДА! Да, аз съм виновен. Позволих му да го направи, но ще го убия кълна се."
"Не е момента да се самообвиняваш." Джесика се обажда из отзад. "Обади ли се на Емануел?" тя също е загрижена, като напълно я разбирам.
Тара е един прекрасен човек и е дружелюбна и добре настроена към всички. За отрицателно време се превърна като част от екипа ни и има голямо значение за нас, особено за мен.
"Да, естествено. Горе е, но каза да изчакам отвън, за да направи каквото трябва."
"Окей, това е добре...значи всичко ще е окей." заключва Джеф и аз силно се надявам да е прав.
"Джеф, ще те помоля да ми доведеш Джереми...но този път няма нищо общо с работата, лично е." той кима, а след около един час Емануел слиза долу.
Веднага отивам до него, като съм сигурен, че ми личи колко съм притеснен. Просто няма как да позволя нещо да стане, точно сега. Точно след като ми каза, че ме обича...абсурд.
"Тара е добре, нали?"
"Добре е, не се тревожи. За щастие раната не е много на дълбоко, което я прави малко по-безопасно. От друга страна пък е загубила доста кръв. Колко време е стояла с отворена рана?" пита леко риторично, след което продължава. "Сега ще спи поне до утре. Щом се събуди нека хапне нещо и да приема много течности. Ще трябва също така да сменяте бинта през определено време."
"Радвам се, че е добре. Ще сменям бинта, когато трябва." казвам кимайки.
"Ще дойда два или три пъти, за да съм сигурен, че раната зараства добре и всичко е наред."
"Добре, ще ти бъда много благодарен." кимна, след което се усмихна и ме тупна по рамото.
"Гледай да пазиш повече приятелката си, че с твоята работа следващия път пет шева може да не са достатъчни..." пошегува се той, а аз само леко се усмихнах. "Е както и да е, ще тръгвам имам доста работа и се измъкнах заради теб, щом ми се обади така на пожар."
"Още веднъж много ти благодаря, задължен съм ти." Емануел отново се засмива, след което си взима чантата и излиза.
Тръгнах да се качвам към стаята ѝ, но Джеф явно имаше нещо замислено. Засече ми пътя с мазма физиономия.
"Приятелка значи...изпуснали ли сме нещо?" повдига леко вежди и рамена, като пъхна ръцете си в джобовете на панталона.
"О моля те, сега изобщо не ми е до това..."
To be continued...
~~~
Хей, хейй!
Дойдох на летището по-рано и ми се освободи малко време, така че се завръщам. Отново се извинявам, че цяла седмица не качвах, но програмата ми беше толкова наблъскана, че даже да се наспя нямах време. Вече ще си качвам отново всеки ден, редовно. Идват наистина интересни глави, така че се надявам да ви харесват.😊
В България сега май е към един часа, така ще лека нощ (ако има някой, който я чете сега де).
Айде спирам да дрънкам😅 до утре😽🤍
YOU ARE READING
Between me and you (# 1 Me&You)
Romance"Какво правиш когато видиш двама мъже да убиват трети? Не знаете, спокойно и аз така. Сега обаче ми трябва отговор на този въпрос повече от всичко. Е ,ако искам обаче да се прибера ще трябва да намеря отговор..." Тара Уокър е най-обикновенно момиче...
