Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 54

~Тара~

Събуждам се с изтръпнали реце и щом се опитвам да се раздвижа осъзнавам, че съм завързана за стол. Главата ми се върти като пумпал, а това изобщо не помага с развързването ми.

Оглеждам се наоколо, но е пълен мрак. Страх пробожда цялото ми тяло, като изгличка. Сърцето ми ускорява ритъм и започвам да виждам някакви неща. Промъкването на някой зад мен изобщо не помага със страха ми...

"Споко де, аз съм." сънувам ли или това е Джереми. "Изненада!" разперва ръце в джаз стил, а аз го гледам с полу отворена уста.

"К-как успя да.." прекъсва ме, като слага ръцете си на рамената ми.

"Не само вие имате познати в полицията, мила ми моя умнице."

"Знаеш, че си загазил щом Зак разбере, че съм тук, нали?"

"О той вече знае. Най-вероятно идва насам със съотборниците си." гледам го пренебражително.

"Не мисля, че трябва да се хвалиш с това. Ще те убие без да му мигне окото." това го ядосва и хваща врата ми, като го стиска.

"Изобщо не си в позиция да говориш кой кого ще убие разбра ли?" стиска още по-силно, а аз се опитвам да си поема въздух. "Ако искаш да знаеш възмамерявам да го убия, когато дойде. Прекалено много ми се пречка и взима всичко мое." оглежда ме, а моето сърце се свива.

Джереми ще убие Зак? Не, не...не. Това не може да се случва. Няма да стане! Зак не би се оставил да го убият. Не, не това е абсурдно.

Телефона на Джереми взъни и той ме пуска, като си поемам дъх дълбоко. Това вече ще остави синки и то големи...

"Имаш късмет. Зак тъкмо е слязъл от колата си." усмихва се ехидно, след което изчезва  някъде.

Отново оставам само в тъмното с мисълта, че всеки момент ще убият Зак. Стискам очите си и се моля да се събудя. Няма как да позволя Джереми да направи нещо на Зак. Изключено.

Нали знаете, че повечето мъдри учители по философия в началните курсове повтарят, че те е грижа за хората, който харесваш и обичаш.

Е аз май току що разбрах, че обичам Зак. Мамицата му точно сега. Най-непоходящия момент, но не мога да лъжа себе си повече.

До ноздрите ми достига познат аромат, с този аромат заспивах и се събуждах последните дни. Стискам очи още по-силно, тъй като се надявам да си представям.