Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 33

~Зак~

Сутринта Тара бе повече от странна, но по-късно ще разбера защо. По-важното, е че тя се съгласи да дойде с мен.

Беше развълнувана, видях го в очите ѝ. Ще послушам Джесика и ще се опитам да се сближим малко, докато сме там.

Вече бях събрал нещата си и бях прегледал няколко места, на които може да отидем. Мисля, че и на нея ще ѝ харесат, или по-правилно, се надявам да ѝ харесат.

Щом изключих лаптопа си забелязах, че Тара все още я няма. Беше излязла малко, след като говорихме сутринта и още я няма. Щях да ѝ звънна, но се спрях, ще изглеждам разтревожено и загрижен, а това определено не е така...

Взех си кафето и тръгнах към градината, като забелязах Тара на стълбите.

"Тара?" не ми отговори затова я извиках отново. "Тара?!" отново не ми обърна внимание, така че я догоних и я хванах за ръката. Тя се стресна и се обърна към мен. "Не ме ли чуваш?"

"Извинявай бях се замислила за нещо." направи опит за усмивка, но очите ѝ все още са замислени.

"Добре ли си? Малко си странна днес?" засмя се леко, като това трябваше да е вид успокоение.

"Добре съм, не се притеснявай...Каза, че утре тръгваме, нали?"

"Да, в девет ще тръгнем."

"Добре, ще си събера нещата сега, за да не губя време утре." аз кимнах и пуснах ръката ѝ, а тя се усмихна и си отиде в стаята. Усмивката ѝ е наистина красива, като нея самата... Но не може да ме излъже, че е ходила да пазарува.

Размислих за излизането си в градината и се върнах в офиса. Преди да ѝ оставя телефона бях сложил чип за проследяване. Да, знам че не е редно, но е за нейна безопастност.

Отворих програмата на лаптопа и погледнах историята ѝ. Знаех, че съм прав. Не е ходила по магазините, а в някакъв бар, който по случайност е на Джереми. Какво в правила там? И защо трябваше да ме лъже?

Предполагах, че нещо не е наред още, след като излезе сама.

Не ми остава време да си довърша мисълта, понеже на вратата се почуква. Тара влиза в офиса и сяда пред бюрото.

"Мога ли да те питам нещо?" аз кимам. "Но искам да ми отговориш честно.."

"Давай въпроса. Как ще отговоря ,ще видим." усмихвам ѝ се, а тя извъртя леко очи.

"Какво общо имаш с Джереми?"

"А ти защо.." бях на път да се издам за следенето, но се осъзнах на време. "...защо питаш?"

"Ясно, е че между вас има нещо. Искам да знам какво е..." знаеше, че си пробва късмета, а аз се чудех дали да ѝ кажа.

"Да кажем, че ми е нещо, като брат..." отне ѝ известно време да премисли какво казах, и беше меко казано слисана.

"Как така брат?" засмива се леко, но не може да скрие изненадата си.

"Извънбрачно дете на баща ми. Това е всичко."

"Но.." прекъсвам я защото знам, че ще пита, но искам да ѝ спестя някои части.

"Майка му почина и майка ми беше твърдо против да остане затова го прати в сиропиталище. Това е всичко, което трябва да знаеш." усмихнах се широко, а тя беше като в транс.

"Ама как така? Т-това..."

"Ако ме извиниш имам работа, а и миналото не ми е една от любимите теми." отне ѝ малко време да се осъзнае, но стана и излезе.

Това не ми беше в плановете, но по-добре така отколкото той да ѝ разкаже някаква негова история.

Единствения ми вариант в момента беше да говоря с Джереми. Нямам намерения да го търпя повече с тези игрички, преследвания и глупости.

"Скъпото ми братче. На какво дължа честта на това обаждане?" необичайно развесел е, най-вероятно подпийнал.

"Какво си дрънкал на Тара?" карам направо.

"Охоо много бързо си разбрал. Може би е трябвало да станеш детектив. Просто си поговорихме." противният му смях звънти в ухото ми.

"Защо разпитва за отношенията ни тогава? Искам да знам какво точно си ѝ говорил!"

"Не съм ѝ казал нищо лошо за теб не се притеснявай. Говорихме за нашата връзка."

"Каква връзка имаш ти бе копеле нещастно..." сега аз съм този, който се смее.

"Внимавай как ми говориш!" този сега и ме заплашва ли.

"Или какво? Какво ще направиш?" повишавам леко тон, като се изправям от стола си и вървя напред-назад. "И ти забранявам да се доближаваш до Тара."

"Няма да ти я оставя това да ти е ясно от сега."

"Моля? Не знам какви ги дрънкаш, но ако те видя да припарваш до нея ще..." най-нагло ме прекъсва.

"Казах каквото имах. Чао, братчето ми." прекъсна връзката, а аз метнах телефона на дивана.

Трябва час по-скоро да разбера какво иска, за да го разкарам. В противен случай края на това няма да се хареса на някой.

To be continued...