Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 19

~Зак~

"Здравей, Джереми!" почесва се зад врата и се засмива, а аз слагам една самодоволна усмивка на лицето си и пъхам едната ръка, в джоба си.

"Какво правиш точно ти тук?" поглежда ме право в очите, а аз надзъртам вътре.

"Няма ли да ме поканиш, братко?"

"От кога започна да ме наричаш така?" въпреки, че се заяжда ми прави път да вляза, така че го правя.

Отивам направо в хола, а там заварвам момиче, на не повече от деветнайсет, с ужасно грозни, дълги мигли, нагримирана и с разголени дрехи, за да изглежда по-голяма.

Обръщам се, за да погледна Джереми, след което пак връщам погледа си към момичето.

"Ти ли ще я разкараш или аз да го направя?" посочвам я, а Джереми застава пред мен.

"Споко ще ѝ кажа да си тръгва." отиде до изкуствената си кукла барби и ѝ подшушна нещо на ухото, след което тя се изправи. Погледна ме на криво, докато минаваше покрай мен, и си излезе.

"Ще кажеш ли какво искаш?" тръшна се на дивана, а аз го последвах.

"Искам да знам защо пращаш хора да крадът от дрогата ми, докато ти задигаш акциите ми? Това изобщо не е братско..."

"От кога изобщо ми обръщаш внимание?" засмива се и налива някакъв алкохол в чашата си.

"Нека си помисля...от както започна да се бъркаш в бизнеса ми."

"Ще спра, когато получа обратно, това което си е мое." повдигам едната си вежда и се чудя за какво говори.

"Какви ги дрънкаш пак? Нямам нищо твое. Аз не си присвоявам неща, за разлика от теб."той се засмива и отпуска главата си назад за няколко секунди, след което я изправя и ме поглежда право в очите.

"Тара." името ѝ се претъркаля по езика му, като мед.

"Моля?" от къде по дяволите знае за нея.

"Мислиш, че не поддържам контакт с хората си ли?" пак се засмива и отпива една глътка. "Дейвид на драго сърце ми я посочи, щом му показах снимка. Крис, от събирането, също е мой човек. Още на следващия ден се похвали с каква красавица е танцувал."