Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 5

~Зак~

За два дни Джеф успя да събере доста информация за Тара, което беше изненадващо бързо.

Разбрахме, че е израснала в сиропиталище. Била е оставена там когато е била на три, а след като е навършила 12 приемни семейства започнали да я гледат, но не се е задържала никъде повече от два месеца.

На осемнайстия си рожден ден  се е изнесла самостоятелно и започнала да учи в колеж по моден дизайн. Тази година ѝ е била последната.

За родителите ѝ нямаше абсолютно нищо. Все едно се беше появила от Марс. Още по-странното е, че на 16 години е сменила фамилията си на Уокър. Няма информация каква е била предишната ѝ фамилия или защо я е сменила, но смятам да разбера.

Джеф ми беше събрал нейни снимки, какво прави през ежедневието си, с кого се среща, какво прави през свободното си време и сега ги разглеждах.

Всичко изглеждаше нормално, докато не стигнах до последните няколко. Защо по дяволите той е с нея? Защо се познават? Този кучи син не беше ли в Англия? Това не е добре...изобщо даже.

Изглеждат повече от близки, и повече от приятели, което е още по-зле. Не бих обърнал чак такова внимание, ако беше друг, но той...

"Шефе?" вдигам глава от снимките, като дори не съм разбрал кога Дан е влязъл. "Доведохме един човек, в стаите долу. Опитал се е да открадне дрога от склада."

"Разбрах." пъхнах снимките набързо в плика и се изправих от стола си, като отидох направо на подземния етаж.

Един мъж беше вътре, като двама от охранителите го държаха изправен. Ръцете ми бяха в джобовете на панталона, докато правих едно кръгче около него.

"Значи си опитал да крадеш...от мен?!" вдигам едната си вежда и спирам пред него. Той не смее да ме погледне и гледа в земята. "Знаеш ли кой съм аз?" той кима бавно. "А език имаш ли? Или си ням?"

"Н-не съм..."

"Тогава може да ми отговаряш! Защо искаше да крадеш?" започнах да ходя напред-назад, понеже започвах да се ядосвам.

"Беше ми поръчано, сър..."

"Моля? Някой те е изпратил?" той отново кима. "Кой?" вече говоря през зъби и усещам как гнева се събира във вените ми.

"Съжалявам не мога да кажа...дадох клетва." не изчаках да каже друго и му забих един юмрук в стомаха, след това няколко в лицето му, докато се разкървави малко.