Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 11

~Зак~

След като Дан отведе Тара си сипах една чаша уиски, взех си една цигара и излязох на терасата.

Опитвам се да разбера защо не чувствам удоволствие от страха в очите ѝ, та аз това исках. Колкото повече я е страх от мен и ме дразни, толкова по-далеч от себе си ще я държа.

Частта от миналото ми изобщо не е доволна от това, което стана току-що. Ако все още бях Зак от миналото, щях да подскачам от радост, че тя е толкова близо до мен, че мога да я докосна, че е с мен под един покрив.

Тогава, тя беше момичето, което обичах. Беше първото момиче, на което бях обръщал толкова много внимание, момиче което исках. Често я гледах през часовете и си мислех колко е красива. Винаги беше с перфектно сплетена плитка, която стигаше почти до кръста ѝ. Харесваше ми, защото така красивото ѝ лице се откриваше.

Беше перфектна...

Бях разказал на майка си за нея. Представях ѝ я като някоя фея, красива фея, която носи щастие, фея която осветява стаята само с присъствието си.

Майка винаги ме гледаше с усмивка, когато ѝ говорех за нея. Беше си нашето нещо. Всеки следобед тя пиеше чая или кафето си в градината, а аз обикалях наоколо и ѝ говорих за деня си.

Веднъж ѝ разкарах как я видях да танцува в класната стая, след като часовете бяха свършили. Не беше нищо особено, но стоях и я гледах може би около час. Все още помня думите на мака тогава...

"Тя ще кара сърцето ти да танцува, някой ден. Може да не е днес или утре, но някой ден."

Но после всичко свърши. Станаха неща, които преобърнаха живота ми с краката надолу. Трябваше да застана на чело на целия този бизнес. Скоро разбрах, че ако оставя чувствата си няма да успея....

Тогава го реших. Няма да допускам никой до себе си. Забравих и за Тара...или поне така си мислех.

Но вече е прекалено късно, няма каквито и да е останали чувства. Не може да има и точка.

Беше отдавна.

Беше...вече е приключило, преди дори да е започнало.

Загасих цигарата си и влязох вътре, където Дан ме чакаше на дивана. Разглежда някаква папка с документи, докато аз сядам срещу него. Чак тогава ме поглежда.