Between me and you (# 1 Me&You)

Chapter 35

~Тара~

Кацаме на летището в Маями пет часа по-късно. Полета мина без да се скараме, което е някакъв рекорд. Водихме разговори през първия час, след което Зак започна да преглежда някакви имейли, а аз съм заспала.

Хотела, в който ни откарват е буквално на пет крачки от плажа. Зак говореше с рецепциониста, а аз оглеждах лобито.

Луксозно е думата, с която мога да опиша хотела. Всичко е в бяло и черно, като на места има мрамор. От таваните висят кристални полюлеи.

"Казаха ми, че трябва да изчакаме около половин час, понеже сме подранили." докато се оглеждам, Зак е застанал пред мен. "Ще ида да се видя с Уилфред, той е в същия хотел. Ти може да дойдеш с мен или да се разходиш някъде...?"

"Предпочитам да дойда с теб." усмихнах се малко глупаво и тръгнахме към асансьора.

Слязохме от асансьора на седмия етаж, след което отидохме до стаята в дъното на коридора. Зак почуква на вратата и след малко мъж на средна възраст се появява. Тогава Зак слага ръката си ниско на кръста ми, като ме хваща неподготвена и запраща тръпки по цялото ми тяло.

"Зак, здравей!" мъжа, който най-вероятно е Уилфред се здрависва със Зак. "Защо избяга толкова бързо от Ню Йорк? Нямах време да говоря с теб."

"Ами имах малко проблеми в Лос Анджелис. Сега съм тук." Уилфред се засмя, след което погледна въпросително към мен. Зак явно схвана какво има предвид понеже се засмя и ме придърпа по-близо до себе си. "Тя е моя, много специална приятелка, Тара." усмихвам се, когато и двамата поглеждат към мен.

"Виждам...добре, заповядайте." направи ни път да влезем и ние го направихме.

"Разбрах, че си искал да говорим за нещо. За какво става въпрос?" Зак пита, докато сяда на дивана.

"Виж Зак, ще карам направо. Не съм в най-добро здраве, и искам да се подсигуря. Решил съм да оставя половината от бизнеса си на теб." нямам представа какво точно влиза в това число, но ченето на Зак щеше да падне.

"Как така половината на мен? Ами синовете ти?"

"Ще им разделя останалото, не се тревожи за тях." дори аз мисля, че това е доста нетипично.

"Така на практика ще имам повече от тях."

"Искам да оставя всичко в доверени ръце. Синовете ми грам не разбират от тези неща, не знаят как се ръководи. Не изявяват и желание да се научат, така че това е правилния избор."

"Ами аз, не знам какво да кажа. Благодаря за доверието, предполагам." еха...Зак Дейвис винаги имащ аргументи за всичко, не знае какво да каже.

"Моля те, ти си ми като син. Нека оставим сега формалностите и да пийнем." той става и изважда три чаши и бутилка от един шкаф, след което налива и на трима ни.

~~~

След няколко часа и половин бутилка бърбън Зак се сеща, че ние всъщност трябва да си идем в стаите.

"Ще се видим на празненството." Уилфред ни изпрати до вратата.

"Да, до скоро." Зак му се усмихна, а той затвори вратата зад нас.

"Може ли вече да ме пуснеш?" от както реши да си тръгваме, ме бе хванал за ръката.

"Ами...не." той се подсмихна и продължи към рецепцията, а аз просто въздъхнах.

Взехме картите за стаите от рецепцията, като записаха имената ни. Качихме се на етажа и стаите ни се оказаха една срещу друга.

"Влез за малко в моята стая и после ще идем на вечеря. Става ли?" аз кимнах и той отключи вратата, като ми направи път да вляза. "Ще си взема душ набързо."

"Добре, аз съм тук." кимна и влезе в банята.

Тази стая предпочиташе повече на апартамент, отколкото на хотел.

Алкохола бе започнал да си върши работата в организма ми и реших да полегна малко. Леглото беше толкова голямо и добре изглеждащо, че чак беше изкушаващо.

~Зак~

Излизам от банята с кърпа увита около кръста си и още една на врата ми, за да подсушавам косата си.

Отварям си устата, за да кажа нещо, но щом заварвам Тара, заспала на спалнята, я затварям. 

Бе легнала на края на леглото, с едната ръка под главата си, а другата пред лицето. Изглежда толкова красива, толкова нежна, толкова чуплива, че ме е страх да се приближа. Свикнал съм всичко, до което се до косна да се унищожава, страхме е да не унищожа нея....

Тара се е сгушила на огромното легло и е заспала. Изглежда толкова крехка и невинна.

Един кичур ѝ беше застанал на лицето, така че седнах внимателно на леглото и го отместих. Погалих я по бузата и постоях известно време така.

Обух си едни къси шорти в тъмно синьо и се върнах в стаята. Светнах нощната лампа от нейната страна на леглото, а главното осветлвние изгасих.

Помня какво ми беше споменавала за спането на тъмно и нощната лампа, така че нямаше как да не го съобразя.

Известно време лежах обърнат към нея, на една страна, и се чудех дали ще се събуди, ако я прегърна. В крайна сметка преметнах ръката си през кръста ѝ. Тя сгуши главата си в гърдите ми, така че реших, че не е проблем.

Започвам да изпитвам нещо, което не знам как ще свърши накрая...

To be continued...