Chapter 61

921 28 15
                                    

~Зак~
~След месец~

"Все още не е мърдъл никъде или дори да е, се крие доста добре." за трети път тази седмица се срещам с Майк в офиса ми.

Въпреки, че на няколко пъти този месец го обвиних, че той е къртицата, Майк все още ми помага.

Напоследък все има някой една стъпка пред нас във всичко, а това не е добре. Потъваме и щом върнах лентата осъзнах, че проблемите започнаха горе долу, когато той се появи.

Джесика ми е крайно обидена заради тези ми съмнения, но не виждам кой друг може да е проклетата къртица.

"Добре, продължавай да търсиш и дори при най-малкото нещо искам да бъда уведомен." става въпрос за Джереми. Този човек е като някакъв плъх. Не ползва кредитните си карти, никоя камера в града не го е засичала, нищо...все едно е потънал в дън земя.

Неизвестността на този психар и отделно къртицата ми идват в повече, доста в повече.

Малко, след като Майкъл си тръгва чувам леко почукване на вратата. Измърморвам едно 'влез' докато си преглеждам пошата.

"Да дойда по-късно ако си зает?" щом чувам гласа ѝ всичко, за което мисля и е надвиснало над главата ми изчезва.

Вдигам глава от лаптопа и се усмихвам широко щом я виждам. Носи тениската ми, която снощи свали от мен, а косата ѝ се разпилява по рамената. По това разбирам, че току-що е станала.

През този месец се бях превърнал в най-щастливия обвързан човек на света. Тара се бе превърнала в моето слънце, луната ми и всички звезди. С две думи моето всичко. Понякога просто я гледам и осъзнавам колко много я обичам, и че бих направил всичко за нея.

"За теб съм винаги свободен." тя се усмихва и идва до мен, като сяда в скута ми и поставя ръцете си около врата ми. Целувам я, като тя отвръща. "Как спа?"

"Добре, но знаеш, че не обичам да се събуждам сама... искам ти да си първото нещо, което да видя щом се събудя." усмихвам се и допирам челото си до нейното.

"Знам, знам, прекрасна моя. Имах малко работа."

"Каква?" не искам да я тревожа с нищо и поради тази причина тя не знае нищо за къртицата и това, че не мога да открия Джереми.

Все още не съм намерил и подходящия момент да ѝ разкажа за родителите ѝ. Толкова е щастлива последните седмици, че сърце не ми дава да ѝ кажа такова нещо.

Between me and you (# 1 Me&You)Where stories live. Discover now