Вече седмица всичко за полицаят се повтаряше.
Търсеше информация, носеше храна на престъпниците, охраняваше, отново търсеше.
Прочете стотици статии, но всяка беше различна.
Нещо не се връзваше.
Още не му даваха пряк достъп до досието на Мин Юнги.
Беше му нужно повече време и той го знаеше.
Тази вечер щеше да носи вечерята.
Само семица беше минала, но му втръсна от това да си губи времето с такива неща.
Все пак се държеше добре и не показваше лошото си настроение.
-Приятна вечеря -каза, оставяйки последната порция в килията на Мин Юнги.
-Този няма ли да спре да хаби храната ни?- чу се глас от страни.
Един затворник накара Джимин да се обърне.
-Какво имаш в предвид?-объркано попита.
-Там няма никой, човече. Не знам защо оставяш храна там. Надявам се да не пращат хора от лудницата да ни пазят.
Джимкн се огледа.
Погледна към килията, която трябваше да е празна, и този път очите му срещнаха тези на тайнствената фигура.
-Здравей~
×××
Обещания ъпдейт ^^
Ще се старая да не са много кратки ама още не мога да преценя.
×××
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...
