Forgotten ×|YoonMin|×

×53×

-Това беше гадничко, Джимини.-Юнги го бутна по рамото и се намръщи.

-Истината боли. Откри ли нещо?

-Онази бабка ме видя.

-Нали е шаманка, нормално е.

-Ти шаман ли си?

-На такъв ли ти приличам?

-Знам ли.-повдигна рамене.-Може да ти е хоби.-каза и тръгна напред, без да чака Джимин.

-Хобито ми е да те дразня.

-Това го знам.

-Е? Откри ли нещо или не? Поне да знам напразно ли съм ги пребил.

-Никога не е напразно. И може би. Хосок разпитваше за мен и теб. Май е забелязал, че си ку-ку и че си говориш сам.

-Ама аз-

-И в момента го правиш.-изхили се.

-И какво сега?-Джимин снижи тона.

-Утре в 18 часа пак сме тук.

-На работа съм.

-Ще дойда сам.

-Щом те вижда може да имаш проблеми.

-И какво? Не може да ме убие.-засмя се подигравателно.

-Трябва да внимаваш. Разтърсих се малко. Този Джей Хоуп е опасен тип.

-Не ме вижда или чува. По-скоро ще иска теб.

-Да, за да се добере до теб, умнико.

-Иска да се оттърве и от двама ни, което е факт. Вече си забъркан в кашата, а не трябваше.

-Знам това.

-По-опасно е за теб, Джимин.

-Видя, че мога да се пазя.

-От Хосок не можеш.

-Ти ли ще ме опазиш?-изсмя се.

-Като за начало ще говорим на по-ненаселени места, защото хората те гледат.

-За да се справим с Джей Хоуп, трябва да знам какво е станало.

-Е, нали знаеш? Убих двама човека и толкова.

-Спри се. И това са родителите ти.

-Да де. Нали са хора?

-Юнги-

-Шуга. Това искаше да кажеш. Да, продължи.

-Изчакай да се приберем.

-Звучиш като умрялата ми майка преди да ми чете конско вкъщи.

-Аз ще я замествам, докато разбера какво е станало.

-Аха. Да, добре.

××

-Така.-седна на дивана и започна да гледа съсредоточено в духа, сякаш вижда през него. Да ама не.

-Ще те заболят очите.

-Ще ми кажеш ли нещо повече от "ем малко ги убих"?

-Че защо? Иначе не е забавно.-усмихна се.

-Как може да се усмихваш в тази ситуация? Ти съвест нямаш ли?

-А да плача ли? Всичко се връща. Аз ги убих-сега и аз съм мъртъв. Ето че всичко е точно.

-Не е. Има нещо гнило. Лъжеш ме.

-Джимин, ти не искаш да знаеш истината.

-Значи да оставя Джей Хоуп да прави каквото си иска?

-Той така или иначе ще го направи. Проблема е, че иска теб. И аз съм виновен.

-Точно за това. За да си оттърва кожата, ми кажи.

Юнги беше притеснен.
Не защото някой ще научи истинската му история, а защото Джимин беше в опасност и не се знаеше какъв ще е хода на Джей Хоуп.

-Ти наистина...Добре.-плясна с ръце.-Хубаво. Не ги убих аз. Поне не точно...

××
Оке хора
Забравих се
Една седмица пиша тази глава и просто мъка...
Не искам да ъпдейтвам бавно, но така става.
Просто нямам идеи и не се сещам за уатпад, дори има дни в които въобще не влизам.
Имам две истории, включително тази, които трябва да завърша.
След това не знам дали ще продължа с писането.
Ще пробвам да пиша по-често~
Наистина не исках да става така

××