Forgotten ×|YoonMin|×

×42×

-Поддържахте ли връзка?

-До кога ще го питаш тоя? Няма ли да си ходим? Спи ми се.-измрънка Юнги, който до сега седеше на килима с кръстосани крака. (На геврече ;33)

-Ами не. Не бяхме близки и в училище, така че.

-А знаеш ли нещо за смъртта му? Или влизането в затвора?

-Не съм сигурен.-опитваше да отбягва темата докрай.

-Джимин-ахх. Никога няма да ти кажее. Хайдее.-Шуга застана пред краката му и разтегна бузките на лицето му много леко, за да не се забележи.

Джимин се напрегна, заради внезапното лигаво държание на студения си ”домашен” мъртвец и стегна лицето си.
Направи странна гримаса, която не остана незабелязана от Хосок.
Той и без това го наблюдаваше добре през цялото това време.
Чим не беше получил никаква ценна информация до сега, а вече бе изминал час в празни приказки, така да се каже.
Беше разочарован и имаше странното предчувствие, че този срещу него крие много неща или най-малкото - премълчава.

-Тъпак.-разсърдения глас на духа се чу и привлече вниманието на полицая.

Обърна се към него и видя смачканата му физиономия на килима.
Беше се разложил буквално.
Може би удариха на камък с Чон Хосок.
Може би трябваше да си ходят и Мин беше прав от самото начало.
Но Хоуп спомена и свои въпроси.
Какво щеше да го пита?
Искаше да разбере и щеше да рискува.

-Имаш ли друго да ме питаш?

-Щом не знаеш нищо... Надявах се да си наясно с повече неща.

-Защо толкова се интересуваш? Все пак не е ли приключена тази история?

-Не съм споменавал, че е приключена.

-Разбрах за смъртта му. Не мисля, че е нещо специално и са продължили да дълбаят до днес.

-Специално? Защо да не е? Всяка смърт има причина и виновник.

-Вероятно. Познавах Юнги и не беше от най-разумните. Може да си е прерязал сам вените с вилицата от обяда в затвора и да се е самоубил. Живота му не беше розов.

-Значи все пак знаеш неща като тези.

-Естествено.-усмихна се.-Мисля, че тук се изчерпа. Защо не започна аз да питам?

×××

JKARMY_18 ти виновно чадо ;”)
Омагьосаме тука и виж ти
Нова глава
Айде нападайте ;3

×××