-Ама сериозно ли? -изпуфтя Юнги, гледайки Джимин.
Мина отново през стената, отивайки напряко до килерчето.
Взе тъмносинята кофа и я напълни с вода.
Върна се при "пазача" си и я изля отгоре му.
Чу се гърлено кашляне, което гарантираше, че се е съвзел.
-Мамка му!-изруга и потърка очите си преди да ги отвори.
За минутка всичко му беше бяло, но след няколко примигвания цветовете се върнаха.
-Какво си мислиш, че правиш?!-погледна към затворника, който се подхилкваше до него.
-Тц. Тука трябва да ми благодариш, че не ти заврях главата в тоалетната.-върна сериозното си изражение и клекна до него.
-Много благодаря, че ме изкъпа безплатно.-усмихна се фалшиво, присвивайки очи.
-Как по дяволите припадна? Нищо особено не направих.
-Ъъ.. Та ти мина през стена!
-Това са подробности. Интересно ми е как ще реагираш на другите неща, на които съм способен. - усмихна се дяволито, замисляйки се престорено.
-Какви други неща?-изправи рязко глава, доближавайки се до Юнги.
-Ще ги оставим за друг път, дребен. Мисля, че ти стига за днес едно припадане.-усмихна се.
×××
Ъххх якичко се дразня на номерцата на нашия любим уатпад.
Имам подходящи снимчици на Юнгсито и Чим ама не ми дава да ги слагам ;''))
Очаквам коментарчета за главата ^^
×××
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...
