Седмица Джимин не се бе появил в отдела с килиите.
Повечето охранители говореха зад гърба му. Вече се носеха слухове, че е луд и че си говори сам, което не му допадаше никак.
Самият той не разбираше какво става.
Мозъкът му си играеше с него.
За случаят с Юнги, обаче все още беше непоколебим и търсеше информация във всеки свободен момент.
Дори снимки на него не можеше да намери.
Трябваше да остане още седмица в затвора, за да получи така желаното досие на престъпника.
Най-много го тормозеха мислите за човека, който се представяше за Мин Юнги и същевременно не излизаше от главата му.
В ума му не се побираше това, че има вероятност да вижда мъртвец или призрак.
Беше притеснен.
Притеснен, но само вътрешно.
Външно той не показваше на никого емоциите си.
Беше затворена книга за останалите.
×××
Бам бам бам.
Нз...мнения?
Ще започна бавно да разкривам някои неща.
Ще има повече Юнмин от сега нататък.
Ще си го завърша бавно и славно~
×××
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Forgotten ×|YoonMin|×
Короткий рассказМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...
