Forgotten ×|YoonMin|×

×56×

Разглеждайки отново и отново онзи случай, Джимин го заболя главата и реши да си направи още една чаша кафе. Неговият Юнги го нямаше от няколко часа и-
"Неговият"?
Не, това е от преумората, а и разследването на човек, който е постоянно около теб му влияеше зле.
Та, беше му станало леко скучно, духчето поне го разтоварваше с тъпите си шеги.
Може би му липсваше.
А може би не.
По-добре да си върши работата без да му пречат, точно така.

Междувременно Юнги лежеше с главата надолу на един диван, точно до човека, който мрази от цялото си сърце.
Чон Хосок.
Тази отрепка, която го вкара в затвора като убиец на собствените си родители.
Като го гледаше, му се повдигаше.
Хосок си живееше така сякаш целия свят работи за него.
Всичко му беше в краката.
Но Юнги го познаваше, той го виждаше.
Виждаше онова леко притеснение в очите на врага и това му доставяше удоволствие. Искаше да го гледа как се измъчва, така както и той се мъчеше в проклетия затвор.
Джей Хоуп не заслужаваше нищо от това което има.

Цял ден той провеждаше някакви безмислени разговори за Шуга.
Не му пукаше за наркотиците, които пренася незаконно.
Беше длъжен обаче да чуе всяка подробност.
Понякога висеше точно до ухото му, за да чува точно и ясно какво говори човека на отсрещната линия.
Искаше с цялото си сърце да го тикне в затвора.
Нямаше да го остави да се измъкне, докато-
Докато е жив не се връзваше...
По-скоро докато Джимин е на негова страна.
Да, Джимин.
Този сладък наивен полицай.
Шуга мразеше полицията от дълго време, но това ченге беше различно.
Спечели доверието му.
Може да е наивен понякога или да му изглежда такъв, но можеше да му вярва.
Мразеше това.
Не искаше да се доверява на никого, но в случая имаше само Джимин на своя страна.
Сякаш беше съдба.
Само той го вижда, само той го чува, само на него Юнги вярва.
Не знаеше защо, просто така се случи.

Мислеше си за такива неща или за това, че го сърби носа, докато часовете се нижеха.
Стана тъмно и Джей Хоуп взе сакото си. И тръгна.
Подмина Шуга и излезе.
Юнги се усети, когато вратата се затвори.
Падна от дивана и бързо се осъзна.
Настигна го и седна до него в колата.
Хосок бързаше.
Ръцете му се потяха.
Беше несръчен в паленето на колата.
Юнги забеляза всичко това наведнъж и разбра, че нещо се случва и щеше да разбере какво е притеснило стария му приятел така.

-Този тъпак.-измънка под нос Хосок.

Юнги повдигна вежда и се подсмихна леко. Някой ходеше по тънък лед и щеше да си плати за неподчинението може би?
А може би просто са му провалили сделката.
Със сигурност беше напът да узнае нещо за Хосок.
Радваше се, че няма да се върне при Джимин с празни ръце.

Колата спря рязко под някакъв мост, който беше непознат за Юнги.
Огледа се набързо и тръгна след Хосок.
Следваше го неотлъчно и се озова пред някакъв склад.
Имаше двама човека, които пазеха нещо.
Но какво?
Вратите се отвориха за негово величество и чу измъчен писък.
Беше на онази жена.
Другия човек, който го виждаше.

××
Сдр мдр
Мразя се, защото не ъпдейтвам, когато искам.
Съжалявам хора~
Опитвам да се стегна ама не става.
Хоби за вас☝🏻😌
××