Forgotten ×|YoonMin|×

×49×

-Абе знаеш ли....напоследък..-започна Юнги.

-Няма ли да ми кажеш?

-Опитвам. Прекъсна ме. Та исках да кажа—

-Наистина ли?

-Джимин, шегуваш ли се?!

-С кое? Ами ти?

-Искам да кажа нещо, а ти просто не спираш с тъпите ти въпроси.-намръщи се.

-Ама ти... Убиваш родителите си, казваш ми и искаш да си трая?

-Няма как да ме обвиниш, защото леко съм умрял за тъпия ви затвор.

-Ама—

-Вече си забравих въпроса от теб, мамка му!

-Какъв въпрос? Нали казваше нещо?

-Ми казвах ама нито ти ме чу, нито успях да се доизкажа.

-Е и какво?

-Не знам. Вече забравих.

-Ти си зле.

-Не по-малко от теб.-намигна му.

-Ужасен си. Защо ги уби? Защото са те родили?

-Значи...първо - знам. Второ - отговорих на това по-рано и трето - Джимин май ти трябват уроци по биология, защото само мама се напъваше да ме ражда.

-Най-хубавото е, че си супер остроумен днес.

-Винаги за теб.-намигна пак.

-Ще ти извадя окото.

-Ще трябва да се арестуваш сам после. Може да ти е трудно.

-Никой няма да разбере. Нали си умрял?

-Аз ще знам.-трето намигване за тази вечер.

-Няма да издържа на това.-Джимин въздъхна и метна одеалото върху главата на Шуга.

-Нима не искаш да виждаш прекрасното ми лице?-проговори изпод одеалото.

-Шшшт. Тихо.

-Тих съм.

-Не много.

-О!-метна одеалото на килима, далеч от дивана.-Чими, сетих се!

-Без „Чими” кажи какво.-погледна отегчен от живота.

-Ами.. напоследък кихам и—

-Да приличам на доктор? Аз съм полицай.-каза, изглеждайки по-горд, отколкото трябва да е.

-И на полицай не приличаш, но добре. Радвам се за теб, Чими~. Пак не се доизказах.

-Кажи.

-Ами не е нормално да кихам. Не ми се е случвало до сега.

-Понякога забравям, че си умрял.

-Много мило.

-Няма как да те заведа на лекар.

-Нямаш ли познат?

-И да имам, какво? „Ооо да знаеш имам едно духче за преглед.„?

-Етоо! Измислихме го. Чудесно.-заръкоплядка и получи най-тъпия поглед на Джимин.

-Ще звънна на Рап Мон.

-Кой?

-Учи за доктор.

-Но не е.

-Почти завърши.

-Но не е все още. И какво е това име? Да не е рокер?

-Композираше песни.

-Май не му се е отдавало.

-Млъкни.-взе телефона, започвайки да търси Рап Мон в указалетя.

-Стой.

-Какво сега?- попита без да отделя поглед от телефона.

-Само ти ме виждаш.

-Ама...Така е. Оф ти.. Юнги пълен си с проблеми, честно. Такъв сложен човек не съм виждал.

-Стани лекар. И хехе да знам.-подсмихна се мазно.

-Ей сега. В твоя чест. Станах. Дай ми 5 секунди да ти фрасна един.-взе възглавницата и Шуга разбра какво ще стане, така че се скри в тоалетната, минавайки през вратата.

Джимин почука на вратата. Отговора, който получи беше:

-Заето е~