Forgotten ×|YoonMin|×

×69×

-Добре и сега какво?

Джимин потърка брадичката си замислено и после щракна с пръсти.

-Е?-Юнги губеше търпение.

-Можеш ли да влезеш в онзи човек?

-Да. Още нещо ли искаш да ти открадна? После ще питат от къде имаш всичко това. О! Джимин! Мога да го издам от името на онзи, докато съм вътре!

-Мамка ти! Аз се сетих пръв.

-Така ще кажеш. Пак ще стана Те Янг за теб, Чимо!-изплези се на по-малкия.

-Чудя се дали като си бил жив си бил по-умен.

-Не. Така значи отивам и се правя на жертва, защото откривам, че шефа ми е бандит от висша класа.

-Уу наистина ставаш за полицай. Добре.

-Останалото ще го импровизирам. Добър актьор съм.-намиг.

-Хубаво, но само този път. Внимавай да не объркаш нещо.

Шуга само помаха разсеяно, заради вълнението от задачата му и изхвърча през вратата. Нямаше търпение да се свърши.

След час се озова пред двореца на Хосок и влезе вътре, подскачайки радостно, за да намери Те Янг, който беше заспал в стаята за персонала по почистването. Беше идеален момент.

Влезе в тялото му, падайки от стола, но това не му попречи на хубавото настроение.
Забеляза множеството камери в коридора, които преди ги нямаше.
Джей Хоуп беше разбрал за сейфа си и сега беше бесен.
Те Янг влезе в стаята на шефа си, надявайки се той да не е там, но нямаше този късмет.

-Те Янг, виждал ли си някой да влиза тук?

-Не, сър.-Юнги влезе в роля на предан служител.

-А ти кога последно беше тук?-попита Хосок, очевидно прегледал записите на камерата, които всъщност закриваха тази част.

-Миналия ден. Вчера имах почивка и не съм идвал.

Шуга беше видял графика на пазача и казваше истината. Просто се бе отбил от името на Те Янг извънредно, но никой не знаеше.

-Ах...ясно.-Хоби въздъхна разочаровано, че няма никакви следи.-А ти за какво дойде сега?

-Ам..аз исках да знам дали мога да помогна с нещо в търсенето.

-Няма с какво. Хората ми работят по въпроса. Връщай се на работа, а по пътя извикай Чан.