Forgotten ×|YoonMin|×

×19×

-Убийства казваш.-замисли се полицаят, гледайки Юнги право в дълбоките черни очи.

-Мхм. За какво мислиш, че съм в затвора?

-Надявах се да разбера от досието ти, но ударих на камък.

-Не знаеш нищо за мен.-подсмихна се.

-Знам, че си мъртъв, което е много важно. А също си идиот.

-Идиот? Аз? Искаш да те убия ли?-доближи се до Джимин, надигайки се от дивана.

-Давай де.

-Няма да има следи. Ще остане неизвестно убийство. Случаят ти ще бъде разглеждан известно време, докато не им омръзне от теб и не оставят това на страна. Ще забравят за теб.

-Ще стана като теб. Значи ли, че пак ще се мотаеш с мен, дори ако съм мъртав?

-Ах...-развали очния контакт.-Май не схващаш. Очаквах да си по-досетлив за ченге.

-Звучиш разочарован. Духовете имат ли чувства, Юнги?

-Ако още веднъж ме наречеш така, ще разбереш.

-Как? С името ти? Мин Юнги.-каза го ясно и точно в лицето му.

-Омръзна ми от теб.-наклони глава на едната страна и се усмихна криво.

-Какво е това изражение?

-Чудя се.

-За какво?

-Хм... Имам избор. Мога да те ударя или...-облиза устни, забивайки поглед в тези на Джимин.-или да ти причиня болка по друг начин. Избери си Чим. Как да те накажа?

×××
Нз кво пиша ;”)
Някой да ме спре сега ;)
×××