Forgotten ×|YoonMin|×

×40×

-Късно е.-тихо каза Джимин.

-Защо?-огледа се мъртвеца.

-Защото..ни видяха.

-Нас? Какво говориш?

-Добре. Видяха мен, да си говоря с нищото. Така по-добре ли е?

-Аз нищо ли съм?-скръсти ръце.

-Тъпак. За тях със сигурност не си нищо!-

-Значи.. Казах ти да не идваме тук!

-Ти си виновен. Ще говоря с него просто.

-Не!-дръпна му ръката.

-Няма нищо. Той е просто—

Вратите се отвориха и прекъснаха мислите на двамата спорещи.
В главата на Шуга се мътеха най-малко 100 начина да измъкне Джимин от ситуацията.
По-младият беше решен да изпълнява ролята на полицай и не разбираше Юнги.

-Господин Чонг, ви очаква.-подаде се Чан, с тайнствена усмивка на лице.

Джимин погледна Юнги, но после се усети и не задържа погледа си върху него прекалено дълго.
Кимна и последва подчинения на Хосок.

Вратата се затвори.
Шуга остана отвън, гризейки си кожичките на пръстите.
Всяка идея в главата му беше прекалено налудничава.
Все пак е мъртъв и не е учудващо мозъкът му да работи по-различно.

Изнерви се и изрита един камък, който изхвърча през купчината листа. Огледа се и мина през вратите.

×××
-Имам няколко въпроса за вас. Проблем ли е, че идвам така внезапно? Трябваше да предупредя..

Джимин стоеше на креслото срещу самият Хосок, който се усмихваше.
Полицаят не разбираше какво е забавното или хубавото в момент като този.
Все пак щеше да разпитва за смъртта на някого.
Не смяташе да го повдига на въпрос за сега.

-И аз имам въпроси за теб. Нека започваме.

×××

Сдррр~

×××