Forgotten ×|YoonMin|×

×52×

-Според теб защо ме наричат шаманка?

-Не вярвам в тези неща.-смутен, Юнги се намръщи и тръгна да си ходи.

-Онзи мъж излъга. Кажи ми какво се е случило с теб, че да си още тук.

-Къде трябва да съм?

-При мъртвите? Сега си блуждаеща душа, търсеща покой.

-Имам си покой.-измрънка под нос.

-Аха. Мисля, че Чон Хосок иска да се отърве от теб. Така е редно, но той ще използва други начини.

-Така е редно? Аз не смятам да ходя никъде.

-Не можеш да живееш на Земята винаги. Все пак си мъртъв от...година?

-Как позна?

-Виждам енергията ти. Отслабва постепенно.

-Какво ако се държа като човек и започвам да кашлям отвреме навреме?

-Това... Случва ли ти се?

-Не. Само попитах.

-Усещам кога хората ме лъжат, момче.

-Само че аз не съм човек.-подсмихна се.

-А как умря?

-Това не е нещо, което разказвам на всеки срещнат.

-Вероятно, защото не всеки срещнат те вижда.

-Не точно.

-Онзи за когото говореше мъжа? Който говори с дух?

-Аз ще си ходя, че ме чакат.

-Кой може да те чака?

-Някой. Една улична котка седи от вън. Говорихме си малко преди това и сега чака зад една кола.

-Аха. Тази улична котка ли говори с трима мъже в момента?

-Мамка му, Джимин!

Юнги изхвърча през стената...да през нея. Нали не му се налага да я кърти преди това.

Джимин гледаше застрашително тримата мускулести мъжаги, правейки се на силен.
В мига, в който видя Шуга, беше готов да извика, но той го изпревари.

-Джимин, ти идиот такъв!!

Дотътри се до негои застана отпред, но когато единият мъж мина през него, разбра че това не помага в случая.

-Аз съм полицай, отдръпнете се. -показа си значката, сравнително хладнокръвно.

-Джимин, тъпата ти значка няма да ти отърве задника в момента!

-Такива най ги обичам.-приближилият се, погледна значката и после другарчетата си, подкрепен от мазна усмивка.

-Ще е лошо да наруша закона, заради вас, момчета.

-Хм... Тогава? Да си тръгваме?

-Не бих ви пуснал, вече нарушихте няколко от правилата ми.

-Какви правила имаш ти?

-Първо: мразя да ми нарушават личното пространство.-Джимин се приближи до приказливият и му хвърли заплашителен поглед, от който чак Шуга потръпна.-Второ: не обичам да заставам срещу закона, заради момчета като вас, търсещи си белята.-хвана ръката на единия и я изви до долу, така че да изпищи от болка и да падне на земята.-А и трето: да споря с хора, от които ми се повръща, само като ги погледна.

Двамата, които още бяха здрави, гледаха ту Джимин, ту приятеля си, който беше пострадал.

-Ако искаш се изправи.-Джимин го изрита в корема и той още повече се сви.

Другите се нахвърлиха на полицая, след кратко споглеждане, но той имаше бързи рефлекси.
Може да имаха здраво телосложение, но това не пречеше на Чим да бъде по-бърз и по-умен, предвиждайки ударите им.
Скоро всички бяха на земята, а Юнги беше повече от изумен.

-Не знаех, че приятелят ми е супермен!-възкликна, все още невярвайки на очите си.

-А аз не знаех, че сме приятели.