Forgotten ×|YoonMin|×

×61×

Беше се блъснал в един пазач, който тъкмо свършваше смяната си и в момента се чудеше какво става, защото не виждаше нищо пред себе си.
Реши, че е замаян заради дългата си смяна и продължи напред, а Юнги прие това като знак от Бог, че трябва да опита късмета си.
Не че знаеше как става.
Сигурно имаше техника, нещо специално...

Юнги просто отиде до него и го блъсна в гръб. Пазачът падна по лице и разтърси глава.

-Мамка му!

Юнги се огледа.
Нещо му беше различно.
Последно бе видял как човекът пада пред него, а сега самият той беше на земята.

"Как става тази магия?
Такъв буташ някой, за да влезеш в него и накрая какво?
Ти си на земята.
Разбира се.
Така действа света."

И докато си разсъждаваше, Юнги забеляза, че вижда капки кръв на тревата под него.
Кръв.
Червена и съвсем нормална.
Много е нормално от дух да тече кръв.
Нали?
Мне.
Забърса я, защото ставаше локвичка вече и не беше приятно да отидеш в на някого двора и да изцапаш тревата му.
Не че това беше двор и той беше виновен за кръвта.

Изправи се и разбра, че е пораснал.
Все едно гледаше от по-високо.
Не си е слагал високи токчета, но би трябвало това да е чувството.

-Тръгваш ли си, хьонг?-някакво момче на негова възраст се обърна към него.

Оу да.

"Шуга, такъв си глупак и гений едновременно!"

-Хей, ъм..хлапе. Да, тръгвам си.

-Тече ти кръв от носа.

-Да, забелязах. Исках да кажа... малко съм уморен и се спънах и да..

-Ясно. Почини си.

-Ще го направя.

"Мисията успешна."

Сега ако никой не го спре ще е супер.
Така и стана.
Отърва се.
Отиваше си вкъщи.

××
Тъкмо стигна вратата на Джимин и се блъсна в нея.
На Ри се изпищя.
Чу се отвън.
Тогава Шуга осъзна, че не може да мине през вратата и реши учтиво да звънне на звънеца.

И така Джимин му отвори, насочил пистолета си към него.

-Този поглед страшно ми харесва, не го сваляй.-каза Юнги и влезе, настанявайки се на дивана до На Ри, която държеше един тиган.

-Стани и ми обясни кой си.- полицаят каза със заплашителен поглед и даде знак на Юнги да се изправи.

-Това може да стане и в седнало положение. А и... малко е грубо да посрещате така приятеля си.-намръщи се.

-Майната ти, Мин Юнги!-изръмжа Джимин и прибра пистолета.

-Казва се "поздравления за добре свършената работа" или нещо от този род. Може и да ми дадеш целувка, приемам ги по всяко време.

-Ако ще флиртувате, се изнасям.

-Отдавна трябваше да си го направила, лелче.-намигна й Юнги.

-Лелче??

-В твоя дом е опасно, ще стоиш тук. А ти...-погледна Юнги.-най-добре млъквай.

-Много мило. Та как се излиза от тук?-обърна се към На Ри.

-Питай някоя лелка, аз от къде да знам.

-Хейй! Наистина искам да изляза, това тяло е старо. Вече опитах, мога да го направя, проблеми нямаме.

-Тялото е на мъж, колкото мен! Плюс това е много изморен, до колкото виждам, което значи, че няма да влезеш в Хосок ако не го хванеш преуморен и слаб.

-Добре, ще го измисля. Кажи ми как се излиза.

-Как влезе?

-Бутнах го.

-Тичай към онази стена, може да стане.

-Наистина?-Джимин се учуди, а На Ри му намигна.-Шуга, спри!!!

-Малко к-късно...

Беше се блъснал в стената и сега лежеше на пода а капчици кръв красяха бялата боя.

-Ужасни сте и двамата!-Джимин взе една салфетка и опита да почисти кръвта, но осъзна, че няма да го бъде и се зае да вдига Шуга от земята.

-Как д-да изляза?

××
Мисля си...
От много време всъщност го бях решила.
Таа
69 глави как ви се струват?😂
И ще трябва малко да се съсредоточа над яойто в този фик, чее... малко слаба им е връзката.
Не се надявайте на смут, не съм готова за това
××