Forgotten ×|YoonMin|×

×64×

Каква прекрасна сутрин е за двете гълъбчета в леглото.
Е за Шуга можеше да е добра, но Джимин се събуди и се оказа неподготвен.
Удобната му възглавница беше задникът на Юнги, който толкова му се бе харесал, докато спеше, че го бе обгърнал с две ръце.
Духът си спеше дълбоко, разбира се, и сега Джимин не знаеше какво да направи.

Реши, че така или иначе ще е неловко и Шуга ще го спука от подигравки, така че не се забави и свали ръцете си от задните му части.
За негов късмет, Юнги дори не помръдна.
Беше си така дълбоко заспал, че изглеждаше като труп.

Джимин въздъхна облекчен и почесвайки рошавата си коса, излезе от стаята.
На Ри тъкмо щеше да влезе и се сблъскаха на вратата.

-Какво правиш??

-Реших, че сте умрели. А и този човек май ще се събуди скоро.

-Юнги ставай!-Чим се изстреля в стаята и се метна върху Юнги, запушвайки му устата.

Доближи се до ухото му, за да му обясни, преди по-големия да се е развикал.

-Онзи, в който се всели ще се събуди, ставай.

-Ей-

-Шуга, ИЛЛЛ!!

Джимин изпищя като момиченце, защото приятелят му облиза ръката му.

-А на мен каза да мълча.-изплези му се.

Излязоха от стаята и двамата по боксерки и нищо повече. Пазачът тъкмо отваряше очи.
Изправи се сънено, а На Ри и Джимин ръкомахаха на Юнги да направи нещо с него.

-Толкова сте досадни, даже не можах да се наспя от вълненията ви.-изпуфтя недоволно и блъсна мъжът, който на момента се просна отново на земята.

-Ще го убиеш ей! Нормален ли си?!-извика Чим, оглеждайки се.

Не видя обаче човекът, на когото така усилено викаше.

-Не ми викай, това заболя достатъчно.

-Това в престъпление, Мин Юнги! Можеше да го убиеш!

-Ами спасявах ти задника. Ако искаш ме заключи, затвора не ми е непознат.

Джимин наведе засрамено глава при думата задник.

-Квит сме.-каза тихо.

-А?

-Искам да ям. Да... това казах.

-И аз.

-Какво?

-И аз бе. Глух ли си?

-Не.

-Вчера чуваше добре, до колкото помня аз.

-Какво сте правили снощи?-намеси се На Ри, която не бяха забелязали.

-А нищо.-смотолеви Джимин, набързо и отиде в кухнята.

-Ахам, както кажеш Чими~

Юнги намигна на На Ри и се настани на един стол.

-Какво ще ядем?

-Бъркани яйца.

-Ти не можеш да готвиш, Чимо.

-Живееш в лъжа.

-Мъртъв съм- Опа, не много в  момента.

-Не убивай този човек, моля те.

-Ако си искам.

-После как ще излезеш? Може ли пак да те ударя?

-Не.

-Ее.