Джимин два дни не беше ходил в тази част от затвора.
Беше му странно от всичко това.
Трябваше обаче да се появи там, за да разбере какво точно се случва.
-Хей, хей. Кой се завърна- посрещна го познат глас от вътрешността на килията.
-Ама ти...беше по-мълчалив. Защо не си глътнеш езика, както преди?-попита раздразнено.
-Тц.. Така не става, дечко. Не знаех, че ме виждаш и нещата бяха различни -показа се на светло и прибжи решетките.
-Лудия пак си дойде. Спри да си говориш сам, ей!-обади се затворника от съседната килия.
-Защо не млъкнеш и не си гледаш работата най-после?!-ядоса се Джимин.
-Охрана! Този тука е враждебен!-оплака се.
-Ууу кой се ядосва. Дишай, издишай -говореше от другата страна "умрелия".
-Боже с какво се захванах...-нервничеше полицаят, хванал се за главата.-Кой си ти, мамка му?!-обърна се към чернокосият.
-Мин Юнги, мъртъв от година, на вашето внимание, моля.-поклони се и се усмихна предизвикателно.
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...
