Forgotten ×|YoonMin|×

×50×

-Провери ли?

-Да, шефе.-кимна Чан. (Онзи от работата на Джимин)

-Е?- Хосок нетърпеливо повдигна вежда.

-Тук е всичко.-подаде му една папка.

-За какво ми е да го чета щом имам теб, Чан?

-Не е нужно. Говорих с част от пазачите по начин, по който няма да разберат, до какво съм искал да се добера. Той се е държал странно от първия ден. Слагал е храна в килията на Мин Юнги, а тя винаги е празна.

-Какво? Да не е полудял?

-Казват, че са го виждали да си говори сам.

-Ходил ли е на лекар скоро?

-В отлично здраве е, психически и физически.

-Аха... Ти какво мислиш?

-Не знам, шефе.

-Има ли начин да има връзка с Шуга?

-Не мисля.

-Не мисли. Докажи го.

-Да, шефе.-поклони се и излезе, оставяйки Джей Хоуп насаме с мислите си.

-Чан!-извика.

-Да, господине?

-Искам да се срещна с най-добрия човек, който се занимава с духовни обреди и прогонване на духове.

-Моля?

-Чу ме.

-Добре. Нещо друго?

-Кажи на Са На да ми донесе една чаша кафе.

×××
Юнги кашляше от 10 минути и усещаше как ще му се пръсне някой от умрелите дробове.

Джимин спеше по незнайна причина, нищо че беше следобед.
Трябваше да проверява някакви доклади, но беше заспал.
Събуди се от кашлянето.

-Юнги някой филм ли гледаш?-отиде при него и го завари в това положение.

Даде му чаша с вода, докато го гледаше втрещено.

След като Шуга се успокои, вече можеше да бъде разпитан.

-Какво беше това?

-Уааау! Щях да умра за втори път!

-Толкова ли искаш, че си така въодушевен?

-Еми не, ама признай се, че е страшничко.

-Ти си луд. Защо кашляше?

-От къде да знам. Така ми дойде.

-Мин Юнги! Ти си умрял как може да кашляш?!

-Стига ми го напомня! Толкова ли ти е яко като се сетиш, че не съм жив?

-Не е там работата!

-Сега ми се караш, че съм се гътнал ли?!

-Така изглежда!

-Защо викаме?!

-Защото...си тъп.

-Знам, че не ме обичаш. Мерси.

-За нищо. Ама това мисля, че става сериозно.

-Как може да излекуваш призрак?

-Да не мислиш, че ви приютявам?!

-Пак ли ще ми се караш?

-Щом се налага.

-Джимин, аз също не съм срещал призраци, спокойно.

-Огледало нямаш ли?

-Мислиш, че мога да се огледам ли?

-По-добре, че не виждаш какъв си грозник.

-Излъга. Без да се виждам, знам че съм по-красив от теб.-изплези се.

-Досаден си.

-Не колкото теб.

-Нямаш ли работа?

-Какво стана с твоите доклади? Или ги изсънува и приключи?

-Млъквай, Юнги.